О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 574/14 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] чрез процесуалните представители на дружеството адв. М. Я. и адв. Я. М., против определението на Софийски градски съд, постановено на 07.11.2013 г. по гр.д. № 13118/2011 г., в частта, с която е прекратено производството по делото поради отказ от иска. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е квалифицирал направеното от тях искане за прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес от търсената с иска защита като отказ от иска по смисъла на чл. 119, ал.2 ГПК/ отм./, въпреки изрично заявеното от страната становище, че не оттегля и не се отказва от иска си.
Ответната страна ”Ф. и О.”, представлявана от адв. М. П. в писмен отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е ищец по гр.д. № 3391/06 г., което има за предмет установителен иск за собственост на индивидуализираните в исковата молба обособени помещения от масивната пететажна сграда, находяща в [населено място], [улица], подробно индивидуализирани предявен против “Ф. и О.”. Обосновал е правния си интерес от този иск с твърдението, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на цялата сграда и мястото, в което е построена – обстоятелство, което му станало известно в производството по друго дело, образувано по предявен от него против същия ответник иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на други помещения в същата сграда.,
С молба от 27.09.2013 г. ищецът е направил искане пред въззивната инстанция делото да бъде прекратено поради отпадане на правния интерес от воденето му, тъй като е получил търсената с иска защита с влязло в сила решение, постановено по друго дело, с което на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е бил отменен изцяло издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на цялата сграда и мястото, в което е построена. В изпълнение на указанията на съда да уточни дали оттегля или се отказва от иска си, ищецът е посочил, че прави искане съдът служебно да констатира, че в хода на процеса е отпаднала активната му процесуална легитимация, и на това основание да прекрати производството по делото.
При тези данни настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предприетото от ищеца процесуално действие като отказ от иска. Според утвърдената съдебна практика и правната теория, отказът от иск е изявление на ищеца, адресирано до съда, с което заявява, че не поддържа иска си, тъй като същият е неоснователен, докато в случая искането за прекратяване на делото е мотивирано с отпадане на правния интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Тя трябва да е налице не само към момента на подаване на исковата молба, но и към момента на постановяване на съдебния акт по същество на спора. Отпадането на правния интерес в хода на делото се приравнява на начална липса на правен интерес и обуславя недопустимост на предявения иск. С оглед обстоятелството, че с исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от търсената с установителния иск защита единствено с издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост и при наличието на изрично направено изявление, че счита този интерес за отпаднал поради удовлетворяването му от постановеното решение по друго дело, препис от което е приложил към молбата си, съдът е следвало да констатира, че производството се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване с произтичащите от това правни последици.
По тези съображения определението на Софийски градски съд следва да бъде отменено в обжалваната му част и за яснота да се постанови нов диспозитив за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от [фирма] против “ Ф. и О.” установителен иск за собственост.
В останалата част, с която е обезсилено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 3391/06 г. на Софийски районен съд, както и в частта за разноските, определението на Софийски градски съд не е предмет на подадената против него частна жалба.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, постановено на 07.11.2013 г. по гр.д. № 13118/2011 г., в частта, с която е прекратено на основание чл. 119, ал.2 ГПК/ отм./ поради отказ от иска производството по делото по предявения от [фирма] против “Ф. и О.” установителен иск за собственост, предмет на гр.д. № 3391/2006 г. по описа на Софийски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] против “Ф. и О.” установителен иск за собственост, предмет на гр.д. № 3391/2006 г. по описа на Софийски районен съд, като недопустимо поради липса на правен интерес от търсената с иска защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: