1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 28.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2826 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Д. срещу решение от 12.04.2013г. по гр. дело № 12923/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав, с което е потвърдено решение от 28.06.2012г. по гр. дело № 58145/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав, първо гражданско отделение, с което е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сумата общо в размер 24 741,53 лв., представляваща сбор от цената с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните договор за покупко-продажба от 19.03.2008г., анекс към него от 19.03.2008г. и описани 11 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2009г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2009г. по гр. дело № 56692/2009г. на СРС, 49 състав, и ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 966,43 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и посочени определения на ВКС/ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се направи възражение за прихващане, което се изразява в изявление за материалноправно компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, предвид преклузията на чл. 266 ГПК? Ако да, до кой момент най-късно може да бъде заявено то?“
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът, че правата на ответника да предяви възражението за прихващане са преклудирани, е аргументиран с обстоятелството, че изпълнителният лист, въз основа на който ответникът по иска претендира сумите по възражението за прихващане, е издаден на 05.03.2012г. въз основа на разпореждане от 12.12.2011г. на СРС по заявление по чл. 410 ГПК, т. е. преди постановяване на настоящото първоинстанционно решение, както и с твърдението, че сумите по това възражение за прихващане са спорни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Ищецът [фирма], [населено място] е предявил по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че ответникът [фирма], [населено място] му дължи сумата общо в размер 24 741,53 лв., представляваща сбор от цената с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните договор за покупко-продажба от 19.03.2008г., анекс към него от 19.03.2008г. и описани 11 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2009г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2009г. по гр. дело № 56692/2009г. на СРС, 49 състав.
В съдебно заседание на 01.04.2013г. във въззивното производство ответникът по иска – въззивник е направил изявление за материалноправно прихващане до размера на по-малкото от следните две вземания: 1/ вземането на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] по изпълнителен лист от 05.03.2012г. по ч. гр. дело № 48554/2011г. на СРС за сумата от 20 232,24 лв., от които 19 835,53 лв. – главница и 397,71 лв. – разноски, издаден на основание чл. 416 и чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/ вземането, предявено от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] – предмет на настоящата искова молба.
Във въззивното решение съдебният състав е приел, че направеното от ответника във въззивното производство възражение за прихващане е недопустимо, тъй като е преклудирано и на основание чл. 266 ГПК не следва да се обсъжда. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че нито в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, нито съобразно правилото на чл. 371 ГПК в крайния срок до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
За да се произнесе въззивният съд по направено материалноправно изявление за прихващане на вземането – предмет на предявения иск с насрещно вземане, е необходимо същото да бъде индивидуализирано по размер и основание. В настоящия случай ответникът по иска – въззивник в производството пред СГС не е конкретизирал основанието на насрещното вземане, с което иска да прихване вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК, не посочил от какво произтича вземането, нито това се установява от представения изпълнителен лист. От друга страна, ищецът е изразил становище, че заповедта, въз основа на която е издаден изпълнителния лист не е стабилизирана, т. е. вземането е спорно. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки въззивният съд да се произнася по направеното материалноправно изявление за прихващане.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2013г. по гр. дело № 12923/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.