О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр.София, 29.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 30/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, предл.второ ГПК, образувано по частната жалба на СД”Б”, гр. В. срещу определение № 1075/01.10.2008 год. по гр.дело № 4124/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ срещу решение № 153/29.05.2006 год. по гр.дело № 494/2000 год. на Районен съд В. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Частната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по молба на СД”Б”, със седалище гр. К., за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2006 год. по гр.дело № 494/2000 год. на Районен съд В. е образувано производство по отмяна, под № 4124/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. Обсъждайки допустимостта на молбата за отмяна касационният съд е приел, че не са налице основания за разглеждането й по същество, поради изтекъл преклузивен срок, с оглед на процесуалната разпоредба на чл.232 ГПК/отм./, затова оставил без разглеждане молбата за отмяна, с определение № 1075/01.10.2008 год., което е предмет на настоящето обжалване.
Настоящият тричленен състав на ВКС на РБ, овластен да разгледа и се произнесе, относно правилността на съдебния акт, постановен от друг тричленен състав на ВКС, с оглед на правомощията си, предоставени му от процесуалната норма на чл.274, ал.2, предл.второ ГПС споделя изводите за недопустимост на молбата за отмяна.
Разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК/отм./ регламентира сроковете, в които молбата за отмяна може да се подаде. Молителят е посочил отменителното основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и в подкрепа на това е приложил многобройни писмени доказателства, за които е твърдял, че не са му били известни до приключване на исковото производство с решение. Доказателства, относно момента на узнаване на тези новооткрити, според твърденията на молителя доказателства не са представени към решение от 07.04.1992 год., заповед № 262/11.05.1992 год., писмо № 50-00-1150/08.04.1992 год., протокол № 5 от 13.11.1992 год., протокол по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите от 24.11.1992 год., скица № 48/09.01.2007 год. и заповед № 917/17.07.2006 год.
Молителят носи тежестта на доказване, относно момента на узнаване на обстоятелствата, за които твърди, че при решаването на делото не са могли да му бъдат известни, за да може да се провери спазването на изискуемия се тримесечен срок, през който молбата за отмяна може да се подаде. При спазването на този срок, който е едно от условията за допустимост на молбата за отмяна касационният съд е бил длъжен служебно да се произнесе, което е направил в определението си, предмет на настоящето производство. Настоящият тричленен състав споделя становището, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не са налице предпоставките за това, изискуеми се от процесуалната норма на чл.232, ал.1 ГПК/отм./, затова определението, като правилно и съобразено с тази норма следва да се потвърди.
Водим от горното ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1075/01.10.2008 год. по гр.дело № 4124/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на СД”Б”, със седалище гр. К. за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ на решение № 153/29.05.2006 год. по гр.дело № 494/2000 год. на Районен съд- В.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: