О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
Гр. София, 30.10.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5407 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 във вр. с чл. 288 ГПК.
Образувано е по молба на Г. К. К. с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 252 от 07.06.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 154 от 29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 592/15 г. на Кюстендилския окръжен съд. Молителят твърди, че определението е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по всички заявени основания за допускане на касационното обжалване, съдържащи се в т. 2 от приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Искането е за постановяване на допълнително определение по реда на чл. 250 ГПК, с което съдът да се произнесе по така посочените основания.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по молбата А. К. К., с който изразява становище за основателност на молбата. Ответниците – И. И. К.- С. и К. В. К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 ГПК, представляващи общи основания за това- посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото (чл. 280, ал. 1 ГПК), както и допълнителни основания- необходимостта съответният правен въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), да е решаван противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 ГПК се очертава, на първо място от касационната жалба – дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него; и на второ място – от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, както и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване.
Според задължителните указания, обективирани в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в процеса касаторът е длъжен да посочи обуславящия изхода на делото въпрос или въпроси, като по този начин определя рамките, в които касационната инстанция се произнася по искането за допускане на касационното обжалване. ВКС не е длъжен и няма право да извежда този въпрос от твърденията и оплакванията на касатора във връзка с порочността на обжалваното въззивно решение, като в изпълнение от общото си служебно задължение да квалифицира доводите и твърденията на страните може само да конкретизира, уточни и квалифицира поставения от касационния жалбоподател правен въпрос. В случая, както вече е посочено в определението по чл. 288 ГПК, пространното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на практика не съдържа определени принципни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са обусловили решаващата воля на въззивния съд, което е достатъчно основание да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. Независимо от това, за пълнота на изложението е прието, че ако по пътя на тълкуването такъв въпрос изобщо може да бъде изведен в контекста на решаващите мотиви на въззивната инстанция (обективирани на стр.2 от решението на Кюстендилския окръжен съд), то същият е свързан с преценката, дали е годен обект на делба самостоятелен жилищен обект в сграда, за чието обособяване не е налице одобрен инвестиционен проект (въпросът е обуславящ, доколкото именно в този смисъл са направените от касатора и ответник в по делото възражения в отговора му на исковата молба- т.2 и т.3 от същия). Както е посочено в определението за недопускане на касационното обжалване, в случая обаче одобрен инвестиционен проект изобщо не е необходим, тъй като обект на делбата е целият първи етаж на жилищната сграда на [улица] [населено място], който представлява самостоятелен обект на собственически права по силата на закона и следователно не се нуждае от обособяване. По тези съображения, както правилно е приел и въззивния съд, не е налице и твърдяната от касатора нищожност на извършеното през 1993 г. дарение от И. К. К. в полза на ищцата И. И. К. на 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот- след като първият етаж от сградата е самостоятелен обект на сградата, именно той може да бъде предмет на самостоятелно прехвърляне, при което припадащата се идеална част от мястото има акцесорен характер. Така или иначе, основателността и на това възражение произтича от преценката за самостоятелния характер на етажа, предмет на делбата, като по вече изложените по-горе, както и в определението по чл. 288 ГПК съображения следва да се приеме, че този материалноправен въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване. В заключение, определението на настоящия състав от 07.06.2017 г. обективира произнасяне по заявеното от касатора искане за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора в пределите, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В този смисъл не е налице непълнота на съдебния акт като основание за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. К. за допълване на Определение № 252 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 5407/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: