2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 116 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби – с вх. № 9659/7.VІІІ.2014 г. и с вх. № 9913/15.VІІІ.2014 г. (погрешно означени като „касационни”) на Н. А. И. от София, ЕГН [ЕГН], подадени против разпореждане от 25.VІІ.2014 г. на съдията-докладчик по гр. дело № 2996/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, с което – на основание чл. 262, ал. 2, т. 1-във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК – е била върната, като процесуално недопустима (просрочена), друга една „касационна” жалба на И. – с вх. № 9085/23.VІІ.2014 г.
Единственото оплакване на този частен жалбоподател не е за наличието на пороци на горепосоченото разпореждане, а за неправилност на влязлото в сила първоинстанционно решение № 4392 на СГС, ГК, с-в І-20, постановено по гр. д. № 2852/2012 г., В ЧАСТТА му, с която – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – той е бил осъден да заплати на ответното по отхвърлените негови преки искове застрахователно д-во [фирма]-София разноски в размер на сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/. Инвокираният в тази връзка довод от страна на И. дословно гласи: „Аз ги осъждам за счупена тазобедрена става и гръбнак, а то се получава друго – че трябва да се плати от мене 3 000 лв.”
Ответното по тези две частни жалби застрахователно д-во [фирма]– София не е ангажирало становище на свой представител по основателността им.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС първата от тези две частни жалби на Н. А. И. от София /с вх. № 9659/7.VІІІ.2014 г./ ще следва да се преценява като процесуално допустима, а втората (с вх. № 9913/15.VІІІ.2014 г.) – да се третира като негова молба с уточнителен характер – след получените надлежни указания за отстраняване недостатъци на първата частна жалба.
Разгледана по същество частната жалба на Н. А. И. от София с вх. № 9659/7.VІІІ.2014 г. е неоснователна.
Съгласно 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Изменение на решението, с което са били отхвърлени преките искове на И. срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София, в частта му досежно присъдените в полза на последното разноски в размер на сумата от 3 000 лв., настоящият частен жалбоподател е могъл да иска – според правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за касационното обжалване на въззивното решение, с което това на СГС е било потвърдено. След като препис от въззивното решение на САС е бил надлежно връчен на И. на датата 17.ІІ.2014 г., това изменение на съдебния акт в частта му за разноските е можело да бъде поискано най-късно до 17 март 2014 г. (присъствен ден, понеделник) – при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 3-във вр. чл. 283 ГПК. Вместо това обаче И. е завел касационна жалба с вх. № 3226 на следващия ден – 18 март 2014 г., явяваща се процесуално недопустима по смисъла на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК: като просрочена. Ирелевантни за пропускането на едномесечния срок за подаването й са твърденията на И. относно влошеното му здравословно състояние след претърпяното ПТП на 10.ХІ.2009 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 25 юли 2014 г. на съдията-докладчик по гр. дело № 2996/2013 г. по описа на САС, ГК, 1-и с-в, постановено на основание чл. 262, ал. 2, т. 1-във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 116 по описа за 2015 г.