О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 30.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4522 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 846 от 10.06.2016 г. по в. гр. д. № 916/2016 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение от 14.01.2016 г. по гр. д. № 20211/2013 г. на Пловдивския районен съд, 14 с-в, в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от О. М. М. срещу П. М. М. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху тавански етаж с площ от 117 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор 56784.522.716.1 по КК и КР на [населено място], както и изба с размери 2,60/3,60 м., разположена под югозападния ъгъл на същата сграда.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1957 г. ищецът О. М. е закупил с нотариален акт втория надпартерен етаж на процесната жилищна сграда, тавана, три избени помещения, както и Ѕ ид.част от дворното място. С нотариален акт от 1960 г. той е прехвърлил на родителите си целия таван с правото те да надстроят на негово място трети жилищен етаж, който да стане тяхна собственост. През 1972 г. ищецът е продал на трето лице собствения си втори жилищен етаж от сградата и две от избените помещения, заедно с ј ид.част от дворното място. В резултат на наследяване и отказ от наследство третият жилищен етаж е станал изключителна собственост на ответника П. М. М., който е племенник на ищеца.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на съществуващия понастоящем нов таван на процесната жилищна сграда, както и на избеното помещение, което е останало непрехвърлено с нотариалния акт от 1972 г. Тъй като ищецът не притежава нито жилищен етаж, нито части от етаж в сградата, той не може да бъде собственик и на общи части и обслужващи помещения в тази сграда.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца О. М.. Той поддържа, че след като през 1957 г. е придобил собствеността на тавана на сградата, след извършеното надстрояване на трети жилищен етаж е станал собственик на новия таван, който е могъл да притежава, тъй като към този момент все още е имал и самостоятелен обект в сградата – жилището на втория етаж. При извършеното разпореждане с това жилище през 1972 г. той не е прехвърлил тавана и едно от избените помещения, затова е останал техен собственик.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. В случай, че върху съществуваща двуетажна жилищна сграда се извърши надстрояване на самостоятелен обект /нов жилищен етаж/ на мястото на съществуващ таван, кои законови критерии и правнорелевантни факти трябва да бъдат съобразени и следва ли да бъде определян вещноправният статут на новоизградения таван над новоизградения жилищен етаж от съда при постановяване на решението му.
2. В случай на изграждането на нов жилищен етаж и „преместването” на тавана над него, собствеността на изградения таван ще се придобие ли от собствениците на мястото по правилото на чл.92 ЗС или от собствениците на етажната собственост по правилото на чл.97 ЗС.
3. Представлява ли обща част на сградата подпокривното пространство /третия тавански етаж, който не отговаря на изискванията за самостоятелен обект в тази сграда/ когато е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на етажа и покривната конструкция и може ли да тече давностно владение върху обща част в случай, че подпокривното пространство представлява такава обща част.
Ответникът в производството П. М. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за собственост, по който не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросите за вещноправния статут на тавана и за възможността той да бъде придобит по приращение или по давност не са обуславящи за изхода на настоящото дело по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по тях не може да се допусне касационно обжалване. Определящият въпрос е друг – дали етажен собственик, който се е разпоредил с притежаваното от него жилище, може да остане собственик на подпокривното пространство на сградата и на изградената в това пространство таванска стая. Въззивният съд е отговорил на този въпрос в съответствие със закона и с практиката на ВКС по прилагането му. Собственост върху таван, бил той обща част по естеството си или по предназначение, може притежават само етажните собственици. Лице, което се е разпоредило със собствения си обект в сграда – етажна собственост, престава да бъде собственик и на припадащите се идеални части от общите части на сградата. Таванът, който е спорен по настоящото дело, в по-голямата си част представлява обща част, тъй като е подпокривно пространство с видима конструкция на покрива. Жалбоподателят не може да бъде собственик на такава обща част, след като е престанал да бъде собственик на жилище в сградата. В процесния таван е оформена и една таванска стая, за която не е изяснено дали по проект е принадлежност към жилището на третия етаж, или е обща част по предназначение. Но дори да се касае за обща част, по вече изложените съображения жалбоподателят не би могъл да бъде собственик на тази стая, след като не притежава самстоятелен обект в сградата. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС: ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 488/11.09.2013 г. по гр. д. № 229/12 г. на ВКС, I ГО и решение от 24.06.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на ВКС, I ГО, с нищо не противоречи на приетото от въззивния съд по настоящото дело. Тази практика няма пряко отношение към решаващия въпрос по делото. Тълкувателното решение дава разяснения за това кога подпокривното пространство е обща част по естеството си и кога – по предназначение и съдържа разяснения за това, че като обща част таванът не може да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и делба. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с тези принципни постановки. Решение № 488/11.09.2013 г. по гр. д. № 229/12 г. на ВКС, I ГО, разглежда въпроса за това чия е собствеността на таван, за който съдът е приел, че представлява самостоятелен обект на правото на собственост, предвид наличието в него на отделни стаи и сервизни помещения. Настоящият случай е различен, тъй като таванът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и затова към него не може да се отнесе даденото разрешение на ВКС за прилагане на презумпцията на чл.92 ЗС. Решение от 24.06.2015 г. по гр. д. №524/2015 г. на ВКС, I ГО разглежда спор за собственост на подпокривно пространство, при което съдът е приел, че то е обща част по предназначение и е определил припадащата се идеална част от тази обща част на ищеца, който е етажен собственик. По настоящото дело ищецът не е етажен собственик, затова на него не могат да му се признаят права в общата част. И на последно място – определението на ВКС по чл.288 ГПК, на което се е позовал жалбоподателят, принципно не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не дава разрешение по същество на правния спор.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 846 от 10.06.2016 г. по в. гр. д. № 916/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: