О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 06.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 623/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [община], против Определение №263 от 25.01.2016г., постановено по ч.т.д.№4709/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 6-ти състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на ЕТ „Д.-Д. Д. срещу разпореждане №257/18.08.2015г. по т.д.№179/2014г. на Софийски окръжен съд, т.о., ІІІ състав.
В частната касационна жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че доколкото касаторът е изпълнил частично указанията на първоинстанционния съд относно заплащането на дължимата държавна такса, съдът е следвало или да даде допълнителен срок за внасяне на пълния размер на таксата, или да разгледа въззивната жалба съразмерно на заплатената държавна такса. Посочва се, че с отделна молба е била оттеглена жалбата до размер, който отговаря на внесената държавна такса. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат допълнителни доводи в подкрепа на твърденията в частната касационна жалба. Сочи се, че въззивното определение е постановено в противоречие със съдебната практика, обективирана в определение №333/31.05.2011г. по в.гр.д.№290/2011г. на Варненски ОС и в определение от 15.05.2009г. по в.гр.д.№317/2009г. на Кюстендилски ОС, както и че произнасянето по частната касационна жалба е от значение за развитието на правото.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Същата обаче не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
С разпореждане от 31.07.2015г. на СОС по т.д.№179/2014г. е оставена без движение въззивната жалба на [фирма] против решение №76/4.06.2015г. постановено по същото дело с указание за внасяне на държавна такса в размер на 3 105.33 лв. С молба от 17.08.2015г. пълномощникът на въззивника е представил вносна бележка за сумата 1 553 лв. С разпореждане №257/18.08.2015г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК. На 10.09.2015г. в Софийски окръжен съд е депозирана молба от въззивника за оттегляне на въззивната жалба до размер на ? от обжалваемия интерес. В резолюцията на съдията-докладчик от 11.09.2015г. е посочено, че въззивната жалба вече е върната с разпореждане от 18.08.2015г.
Обжалваното въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен правен въпрос от значение за конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението съждения относно суспензивния и деволутивния ефект не представляват въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение на делото и касационният състав няма правото да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се отбележи, че представените от касатора определения – от 31.05.2011г. по в.гр.д.№290/2011г. на Варненски ОС и от 15.05.2009г. по в.гр.д.№317/2009г. на Кюстендилски ОС, не установяват наличие на противоречива съдебна практика, относима за процесуалния спор, тъй като същите се отнасят до констатирана от въззивния съд липса на редовно администриране на жалбата, а не до неточно изпълнение на указанията на съда, дадени по реда на чл.262 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липсата на неяснота при прилагането на разпоредбата на чл.262 ал.1 ГПК, задължаваща въззивника да изпълни точно указанията на съда за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №263 от 25.01.2016г., постановено по ч.т.д.№4709/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 6-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: