4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С., 08,03,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………..……………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 1192 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № А-1511/8.ХІ.2011 г. на М. П. Ц. и Ц. П. Ц. – двамата от [населено място], подадена против въззивното решение на Монтанския ОС, ГК от 25.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 235/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на РС-Монтана от 25.VІ.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. С последното е било признато за установено по отношение на настоящите двама касатори, че [фирма] – С. няма качеството на длъжник и спрямо него не съществува изпълняемо право на тези двама взискатели по изп. дело № 334/09 г. на ЧСИ М. И., което е било заведено от Ц. за принудително събиране на сума в размер на 2 095.64 лв.- /две хиляди деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/, присъдена им на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ като съдебно-деловодни разноски срещу монтанската кооперация ”Пролет”, направени в хода на воденото помежду им гр. дело № 242/06 г. по описа на РС-Монтана.
Оплакванията на касаторите М. и Ц. Ц. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на спора, с който, като неоснователен и недоказан, да бъдел отхвърлен отрицателният установителен иск на [фирма]– С. с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК: че този търговец няма качеството на длъжник и спрямо него не съществува изпълняемо право на взискателите по изп. дело № 334/09 г. на ЧСИ М. И. /с рег. № 748 и район на действие: ОС – Монтана/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите М. и Цв. Ц. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното от тях въззивно решение Монтанският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос, че за да имало сила решението в частта му за разноските и по отношение на приобретателя – на основание чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./, било необходимо последният да е заместил своя праводател в процеса при условията на чл. 178 ГПК /отм./. Така формулираният правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона /чл. 298, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез процесуалния си представители по пълномощие както досежно липсата на приложно поле на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Монтанския ОС, съвместната касационна жалба на М. и Ц. П. Ц. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който отрицателният установителен иск на софийското [фирма] по чл. 439, ал. 1 ГПК е бил уважен, Монтанският ОС е приел, че този търговец неправилно е бил конституиран – на основание чл. 429, ал. 1 ГПК във вр. чл. 15 ТЗ, от съдебния изпълнител като съдлъжник по изп. дело, по което настоящите двама касатори са били взискатели. Ключовата констатация на въззивния съд, залегнала в основата на този негов решаващ правен извод, изцяло съобразен с константната съдебна практика в цитираното в мотивите му Р. № 631/2004 г. на ТК на ВКС, е била че д-вото е придобило търговското предприятие на ответната по уважения ревандикационен иск на Ц. кооперация докато това исково пр-во е било висящо, но възлагането в тежест на последната на разноски, направени от Ц. в трите съдебни инстанции, съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, е станало едва с окончателното решение на ВКС по вещния спор, т.е. те не са могли да бъдат част от прехвърлените преди това със сделката по чл. 15 ТЗ задължения на кооперацията, а и поначало са извън предмет на конкретния спор, по който се формира сила на пресъденото нещо. Следователно изложените от Монтанския ОС допълнителни съображения, че приобретателят на търговското предприятие на ответната в процеса по чл. 108 ЗС кооперация евентуално е могъл да встъпи или да бъде привлечен като надлежна подпомаща страна в този процес – нещо, което на практика не е било реализирано, не се отразяват по никакъв начин върху изхода на делото в тази съдебна инстанция. Напротив, то със сигурност /арг. чл. 272 ГПК/ би имало същия краен резултат и ако директно този въззивен съд бе препратил към мотивите на потвърденото от него първоинстанционно решение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е само този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В случая релевираният от касаторите М. и Цв. Ц. процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на Монтанския ОС, направени в атакуваното от тях въззивно решение. В този смисъл безпредметно е обсъждането дали същия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския ОС, ГК, от 25.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 235/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1192 по описа за 2011 г.