О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7384 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. З. Л. против решение № VІ-96/09.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 1309/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на майката.
Въззивният съд е приел, че грижи за детето са полагали и двамата родители, като няма данни за негативни прояви на родителите спрямо детето, а до раздялата грижите за детето по ежедневното обслужване са полагани и от двамата родители, които са привързани към детето, като проявяват загриженост и отговорност спрямо него. От приетата по делото експертиза, съдът е приел за установено, че детето има изградена много добра емоционална връзка и към двамата родители, като експертизата не е констатирала наличие на синдром на отчуждаване към някой от родителите, като детето е привързано еднакво и към двамата и се чувства уютно при всеки от тях.
Съдът е приел , че и двамата родители притежават добри родителски и възпитателски качества, на нужното ниво за полагане на адекватни грижи за детето, като негативните прояви на родителите един спрямо друг не са от пряко значение за предмета на спора, поради което съдът не е обсъждал причините за конфликтните ситуации между родителите, тъй като и не се установяват негативни прояви на родителите спрямо детето. Прието е от състава на въззивния съд, че двамата родители имат добри материални възможности за отглеждане на детето, като няма данни да не са в състояние да покриват нуждите му, като и двамата родители притежават добри битови условия и подходяща социална среда за отглеждане на детето.
Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че най – добре интересът на детето ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката, тъй като при относителна еднаквост по останалите критерии майката има по – добри възпитателски качества, като детето е по – привързано към нея – обстоятелства, които съдът е преценил като определящи в конкретния случай. Съдът е отчел ниската възраст на детето, определяща нуждата от специфични грижи, които майката би предоставила в по-пълен обем от бащата. Въз основа на изложеното, въззивния съд е приел, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да бъде предоставено на майката.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване – в противоречие с практиката на ВКС.
Сочения от касатора въпрос е относно значението на отделните критерии и обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, предвид ниската възраст на детето и необходимостта в тази насока на специфични грижи, водещи и до привързаност на детето към един от двамата родители, като определящи фактори при преценката на съда по иска с правно основание чл.127, ал.2 СК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1974 г.
Съдът не е отчел единствено необходимостта от специфични грижи за детето, като определящи при произнасянето по иска с правно основание чл.127, ал.2 СК, като не е отрекъл отразеното в цитираното ППВС, според което всички обстоятелство от значение за определящото в случая относно интереса на детето, следва да се преценяват в съвкупност, напротив, преценката на съда е обоснована от извода, че в интерес на детето е постановяването родителските права да се упражняват от майката, като до този извод съда е достигнал не само въз основа на възрастта на детето, водеща до специфичните изисквания за неговото отглеждане, но е обсъдил и всички останали обстоятелства, като не е отрекъл процесуалното си задължение в този смисъл. Предвид изложеното, липсва соченото противоречие по произнасянето по този правен въпрос от страна на въззивния съд, с практиката на ВКС, в частност с ППВС №1/1974 г.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 300 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие №[ЕИК].
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-96/09.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 1309/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р. З. Л. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. М. да заплати на Д. Й. Й. съдебен дарес [населено място], [улица], ет.1, адв. А. Н. сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.