О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
София,10.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1686 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 203 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 450/2009 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 224 от 09.04.2009 година по гр.д. № 6580/2008 г. на Пернишки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. Д. З. от гр. С. против “С” А. , гр. П. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 70 от 10.10.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 889,78 лева. Прието е, че ищецът И. Д. З. е работел по трудов договор като локомотивен машинист към “С” А. , гр. П. до 10.10.2008 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 70 на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.3 и т.5 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено поради това, че на 08.10.2008 г., около 14 часа, при извършване на маневра, машинистът е допуснал работа в разрез с нормативните документи, а именно влизане в междубуферното пространство на стоящ вагон и изчакване на локомотива за прикачване. Прието е, че вписаната в заповедта формулировка на дисциплинарното нарушение не отразява в какво се изразява нарушението; какви са действията, които работникът е извършил в разрез с нормативните документи за безопасност на труда; не е отразено дали самият уволнен работник е застанал в междубуферното пространство или по негово нареждане друго лице е застанало там или при застанал друг работник не е преустановил движението на локомотива или му е бил подаден сигнал, че има човек и той не е преустановил движението на локомотива. С оглед допуснатото нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, съдът е приел, че работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор в нарушение на закона, поради което е уважил предявения иск за отмяна на дисциплинарното уволнение като основателен.
Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд е постъпила от “С” А. , гр. П.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос за точното съдържание на понятието “мотивирана писмена заповед” е от значение за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ и за развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с утвърдената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, обективирана в решение № 440 от 04.07.2002 г. по гр.д. № 784/2001 г.; решение № 802 от 10.04.2002 г. по гр.д. № 1142/2002 г.; решение № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г.; решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г.; определение № 341 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 344/2008 г.; определение № 254 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 68/2009 г. и определение № 213 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 127/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба И. Д. З. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ е обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. При постановяване на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е съобразил трайно установената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, основания за промяна на която не са налице. Съгласно утвърдената съдебна практика, мотивираната писмена заповед за дисциплинарно уволнение следва да съдържа описание на нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. При посочване на нарушението, работодателят следва да отрази основните факти, в които то се изразява – факти, даващи възможност за индивидуализация на нарушението. Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Въведените в Кодекса на труда изисквания към работодателя при налагане на дисциплинарно наказание за приемане на писмени обяснения на работника, за мотивиране на заповедта за уволнение и налагането му в сроковете по чл. 194 КТ, са предпоставка за законност на уволнението. При нарушаване на установените в закона изисквания, съдът отменява уволнението като незаконно, без да разглежда спора за извършването на дисциплинарното нарушение по същество, което е съобразено при постановяване на въззивното решение.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с приложените към изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК съдебни решения, израз на утвърдената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ. В съответствие с приетото в решение № 440 от 04.07.2002 г. по гр.д. № 784/2001 г.; решение № 802 от 10.04.2002 г. по гр.д. № 1142/2002 г. и решение № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното нарушение следва да е точно конкретизирано с индивидуализиращите го белези. В съответствие с решение № 204 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 2941/2001 г. е и изводът, че конкретизиране на нарушението с всички индивидуализиращи го белези не може да бъде извършено едва в хода на съдебния процес; съобразил е и установените в хода на процеса обстоятелства, че правилата за безопасност на труда забраняват заставане на човек в междубуферното пространство и прикачване на вагон при движение на локомотива; че маневрата се изпълнява от трима души с различни функции (извършващия прикачването свързочник, проверяващия линията работник и машинист); че от заповедта за дисциплинарно нарушение не може да се установи в какво се изразява нарушението на локомотивния машинист (намирал се е в междубуферното пространство при движение на локомотива; друго лице е било застанало там по негово нареждане или при намиращ се в това пространство работник не е преустановил движението на локомотива), поради което изискванията на чл. 195, ал.1 КТ не са изпълнени.
Приложените определение № 341 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 344/2008 г.; определение № 254 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 68/2009 г. и определение № 213 от 05.03.2009 г. по гр.д. № 127/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд нямат отношение към обуславящия изхода на делото въпрос за индивидуализацията на дисциплинарното нарушение. Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: следва ли посоченото в заповедта нарушение да бъде изведено от съдържанието на длъжностната характеристика на работника, определяща трудовите му функции; допустимо ли е в мотивировъчната част на заповедта за уволнение да се препраща към друг документ и кога е налице системност на нарушенията на трудовите задължения, не са относими към процесното правоотношение, съответно към въпросът за индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, обуславящ изхода на делото, с оглед извода за допуснато нарушение на чл. 195, ал.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 450/2009 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: