О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
София, 26.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от А. Н. Б. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. И от АК-София и от О. К. Ж. от гр. Б. и А. Н. Т. от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М от АК-София, против въззивно решение № 291 от 04.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.08.2006 г. по гр.д. № 3504/2003 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от О. К. Ж. , А. Н. Т. и А. Н. Б. срещу “С”АД гр. С. и “О” ООД, гр. С., установителни искове, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за продажба на магазин 1.1, находящ се в партера на седеметажната сграда на бул. “. № 35 в гр. С., сключен на 07.03.2000 г. с нотариален акт № 8, т. 1, рег. № 7* н.д. № 12/2000 г. на нотариус № 1* с район на действие Софийски районен съд.
Касаторите – ищци в производството по делото, поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което молят, то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове за нищожност на процесната сделка на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, бъдат уважени.
Към касационните жалби са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението, представено от адв. Т като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, като за противоречива практика е цитирано решение № 107/08 от 04.02.2008 г. на ВКС, V г.о., постановено по гр.д. № 868/2007 г., без изрично да е посочен същественият правен въпрос, по който се е произнесъл съдът в обжалваното въззивно решение, чието разрешение е различно в цитираното по-горе касационно решение.
В изложението на адв. В се сочи, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата е нищожността на административните актове – основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В тази връзка са приложени Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, решение № 7* от 23.11.2000 г. на ВАС, V чл. състав, постановено по адм.д. № 6005/2000 г., решение № 3477/09.04.2002 г. на ВАС, V чл. състав по гр.д. № 941/2002 г., както и невлезлите в сила въззивни решения на Софийски градски съд, както следва : от 24.01.2007 г. по гр.д. № 3617/2004 г. и от 06.03.2006 г. по гр.д. № 3423/2005 г.
Ответниците по касационните жалби “С” АД гр. С., чрез адв. Д от АК-София и “О” ООД гр. С., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането им, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като по същество ги оспорват и като неоснователни – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, обжалваният интерес не е под 1000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай в жалбата, депозирана от адв. В, се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС относно нищожността на административните актове и способите за обявяването й, което е извън кръга на задължителната съдебна практика, посочена по-горе, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъдат сочени и представени само влезли в сила съдебни решения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано от адв. Т като пълномощник на А. Б. , не се съдържа обосновка на това кой правен въпрос в конкретния случай е решаван противоречиво от съдилищата, и по-конкретно с посоченото, но неприложено решение № 107/08 от 04.02.2008 г. на ВКС, V г.о., постановено по гр.д. № 868/2007 г., поради което на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение от тази касаторка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано от адв. В като пълномощник на О. Ж. и А. Т. като съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, който е решаван противоречиво от съдилищата, е посочен – нищожността на административните актове. Този въпрос е формулиран общо и оттам неясно, но от релевираните твърдения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за конкретния казус, настоящата инстанция го извежда, а именно – характера на волеизявлението на органа по чл. 3 ЗППДОбП/отм./ за определяне на купувач по приватизационната процедура и отражението на неговата действителност върху приключването й.
С обжалваното решение по установителните искове за нищожност на договора за продажба на процесния магазин от 07.03.2000 г., въззивният съд е приел, че продажбата не е извършена в нарушение на закона – чл. 21, ал. 1 ЗППДОбП, тъй като приватизационната сделка на държавното участие 56,25% от капитала на “Т”АД, в чието имущество се намира и процесния магазин, е сключена на 17.12.1998 г. между министъра на транспорта и “Т”АД, и с приключване на приватизационната процедура е отпаднала забраната за разпореждане с имуществата на приватизираното дружество, съгласно забранителната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗППДОбП. Приел е също така, че процесният магазин е изграден при спазване на съответните разпоредби на ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./, при наличие на одобрен проект за узаконяване от 19.05.1999 г., т.е. преди процесната продажба и е представлявал самостоятелно обособен обект, годен да бъде предмет на правна сделка, както и че е било налице съгласие за сключването му от компетентния орган – съвета на директорите на купувача по приватизационната сделка.
В случая доводите в изложението на адв. В по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не обосновават наличие на противоречива практика с тази на ВКС по аналогични казуси. Представените в тази връзка разрешения от практиката на Върховния административен съд е ирелевантна за прилагането на критериите за допустимост според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които визират изрично практиката на ВКС, както и тази на гражданските съдилища. Не следва да се обсъждат като противоречива практика и невлезлите в сила решения на СГС като въззивна инстанция, които са приложени към изложението, тъй като, както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид само влезли в сила съдебни решения.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателката А. Б. не е посочила разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание, при кумулативност на двете предпоставки, би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Следва да се отбележи, че като цяло направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърдения, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационните жалби на А. Н. Б. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. И от АК-София и на О. К. Ж. от гр. Б. и А. Н. Т. от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М от АК-София против въззивно решение № 291 от 04.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.08.2006 г. по гр.д. № 3504/2003 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от О. К. Ж. , А. Н. Т. и А. Н. Б. срещу “С”АД гр. С. и “О” ООД, гр. С., установителни искове, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за продажба на магазин 1.1, находящ се в партера на седеметажната сграда на бул. “. № 35 в гр. С., сключен на 07.03.2000 г. с нотариален акт № 8, т. 1, рег. № 7* н.д. № 12/2000 г. на нотариус № 1* с район на действие Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: