О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София,30.12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3035/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Д. Г. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 82 от 07.03.2008г. по гр.д. № 773/2007г. , с което е оставено в сила решението на Ботевградския районен съд № 29 от 04.05.2005г. по гр.д. № 749/2004г. по чл.33 ал.2 ЗС.
В изложението по чл.284 се поддържа наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Посочено е, че въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС за приложението на чл.33 ЗС по отношение на договорите за продажба на наследство, в което има недвижими имоти и конкретно с тълкуването, дадено в ТР 36/1956г. , както и че по съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд за началото на преклузивния срок по чл.33 ал.2 ЗС е налице противоречива съдебна практика.
Действително основният спорен въпрос по делото след връщането му за ново разглеждане от въззивния съд , от който зависи уважаването на иска по чл.33 ал.2 ЗС е за началото на двумесечния преклузивен срок, в който е следвало да се упражни правото на изкупуване. По този въпрос не е налице противоречива съдебна практика, както се поддържа от касатора в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК. ВКС многократно е тълкувал разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС в частта за началото на срока на изкупуване в смисъл, че двумесечният срок започва да тече от фактическото узнаване на продажбата, когато не е спазено изискването на закона да се представи декларация, че е предложено на съсобственика да изкупи имота , какъвто е и разглеждания случай и това тълкуване е съобразено от въззивния съд. В отменителното решение на ВКС липсват категорични указания за тълкуване на закона в обратен смисъл, напротив изрично е посочено в мотивите, че двумесечният срок следва да бъде отнесен към момента на узнаването на продажбата от заинтересования съсобственик и в тази насока е следвало да се преценяват събраните доказателства. Не е прието противното и в решение № 1820/2001г. на ВКС, ІV г.о., защото в него същественият въпрос, който е разгледан от съда е дали продажбата, извършена в нарушение на чл.33 ал.2 ЗС е валидна, а не за момента от който следва да се предяви иска за изкупуване. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С ТР 50/1956г. на ВКС, ОСГК , на което се позовава касаторът е прието, че чл.33 ал.2 ЗС не се прилага при договорите за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД , но в случая е продаден конкретен имот, а не цялото наследство като съвкупност на права и задължения. От друга страна с ТР1/2004г. на ВКС ОСГК е прието, че продажбата на сънаследствена вещ е относително недействителна , от което следва, че заинтересуваният съсобственик има право да избере дали да защити правата си като предяви иск за изкупуване или отменителния иск по чл.76 ЗН.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на А. Д. Г. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд № 82 от 07.03.2008г. по гр.д. № 773/2007г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: