ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 210/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. – от гр. Б. срещу Решение № 189 от 1.ІХ.2008 г. по гр.д. № 1194/ 2006 г. на Благоевградски окръжен съд, в отхвърлената част на исковете, с което решение е оставено в сила Решение № 645 от 11.ІХ.2006 г. по гр.д. № 1123/ 2005 г. на Разложки районен съд в частта, с която искът за дължими суми за периода 1.І.2003 г. – 23.ІІІ.2004 г. е уважен за 1079.04 лв. и искът за обезщетение за неспазено предизвестие е уважен за 203.93 лв. и решението е отменено и исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане н касационно обжалване жалбоподателката сочи, че същественият материално-правен въпрос: за правото на възнаграждение по Договор за възлагане на управление – е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като излага и подробни съображения за основателност по същество на жалбата. Жалбоподателката прилага копия от Решения на ВКС: № 267/ 21.ІІ.2000 г. по гр.д. № 1349/ 1999 г., № 604/ 2.V.2001 г. по гр.д. № 1848/ 2000 г. и № 318/ 1.VІ.2004 г. по гр.д. № 1363/ 2003 г.
Ответникът по касационната жалба “П” ЕО. – гр. Р. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила и е изменено първоинстанционно решение, и са разгледани осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката сочи разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос за правото на възнаграждение по договор за възлагане на управление, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът за неплатено възнаграждение за периода 1.І.2003 г. – 31. ХІІ.2003 г. – 23.ІІІ.2004 г. е уважен за 1079.04 лв. и искът за обезщетение за неспазено предизвестие е уважен за 203.93 лв. и да отмени решението и да отхвърли исковете за разликата до предявените размери, въззивният съд е приел, че отношенията на страните са възникнали на основание ПРУПСДП (отм.) и че следва да се приеме твърдението на ищцата, че е изпълнявала задълженията си по Договор от 31.ІІІ.2003 г. през исковия период. По съображения, че в Договора не е посочен размерът на месечното възнаграждение, което се изчислява от дружеството съгласно чл. 6 при определени параметри, съдът е определил размера на възнаграждението съобразно счетоводната експертиза, изпълнена въз основа данните от ведомостта за изчислените от дружеството възнаграждения. За да присъди обезщетение по чл.10.1 от Договора, съдът на основание чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.), е приел, че договорът е прекратен безвиновно на посочената от ищцата дата, поради което й се дължи обезщетението и при липса на уговорен размер, съдът го е определил на база полученото възнаграждение през месеца, предхождащ възникването на основанието за получаването му.
С оглед изложеното неоснователно жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по изложения въпрос, в подкрепа на което представя копия от посочените решения на ВКС. За да уважи исковете в посочените размери, съдът се е съобразил с характера на договора за възлагане на управление, като договор за мандат, при липса на доказателства за размера на възнаграждението, уговорено с чл. 6 от договора, както и на размера на обезщетението, уговорено с чл.10 от Договора, съдът е уважил исканията на страните за събиране на доказателства – писмени доказателства и счетоводна експертиза – и не е направил изводите си в противоречие с практиката на ВКС по спорове за незпълнение на задължения по договори за възлагане на управление. Решението не е постановено в противоречие с Решение на ВКС № 267/ 21.ІІ.2000 г. по гр.д. № 1349/ 1999 г., което се отнася за задължителността за страните на договора за възлагане на управление и невъзможността съдът да го измени, на Решение на ВКС № 604/ 2.V.2001 г. по гр.д. № 1848/ 2000 г., с което е решен въпросът кой е страна по договора за възлагане на управление – търговското дружество или принципала и Решение на ВКС № 318/ 1.VІ.2004 г. по гр.д. № 1363/ 2003 г. за характера на договора за възлагане на управление, прекратяването му и дължимите по договора обезщетения. Ако жалбоподателката счита, че е ощетена с въззивното решение, с което съдът, като е преизчислил сумите, посочени от счетоводната експертиза съобразно исковия период, е намалил претендираните суми, присъдени изцяло от първоинстанционния съд, оплакванията й не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а са оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, които не могат да се съобразят при преценката за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателката не обосновава довода, че изложеният материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, нито представя решения на различни съдилища в този смисъл. За да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата някой съществен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва по този въпрос да е налице влязло в сила решение, каквито не са решенията на двете съдебни инстанции по настоящото дело, на които неоснователно се позовава жалбоподателката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 189 от 1.ІХ.2008 г. по гр.д. № 1194/ 2006 г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: