О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 13.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 912 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” А. , гр. П. чрез процесуалния му представител адв. И срещу решение № 123 от 28.05.2009г. по т. дело № 881/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 3 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 230 от 26.06.2008г. по т. дело № 28/2008г. на Окръжен съд Пловдив и са присъдени разноски за въззивното производство в размер 2 000 лв. Първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила в частта, с която „И” А. , гр. П. е осъдено да заплати на „А” Е. , гр. П. следните суми: 29 454,60 лв. заедно със законната лихва, считано от 29.01.2008г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща възнаграждение за засадени масиви с лозов посадъчен материал по фактури № 9/30.10.2006г. и № 12/01.11.2006г.; 5 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.10.2006г. до 29.01.2008г., начислена върху сумите по двете фактури; 2 561,74 лв. – разноски по делото.
Касаторът релевира доводи за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част поради произнасяне по нередовна искова молба, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: 1/ произнесъл се е по нередовен иск – не е посочено къде точно ищецът е извършил работата по засаждане на лозов материал; 2/ в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът не е обсъдил приетата съдебно-техническа експертиза; в противоречие на т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т. гр. д. № 1/2000г. на ВКС, ОСГК съдът е приел, че с експертизата не може да се събират доказателства, а само да се проверяват събраните такива; 3/ в противоречие с постоянната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил част от събраните доказателства и е извършил неправилна преценка за допустимостта на свидетелските показания относно приемането на работата и възраженията по нея. Касаторът релевира довод, че въпросът за доказването на лошо изпълнение на работата по договор за изработка и направените в тази връзка възражения и доказателствените средства е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „А” Е. , гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка, по силата на който „А” Е. , гр. П. е приел да извърши съобразно поръчката на „И” А. , гр. П. засаждане на лозички в масиви, посочени от възложителя. За изпълнение на работата управителят на изпълнителя е наел две специализирани машини с лазерно насочване и след изпълнение на поръчката изпълнителят е издал две фактури № 9/30.10.2006г. и № 12/01.11.2006г., които са осчетоводени при двете страни и по една от тях е извършено частично плащане. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и поясненията на вещото лице, въззивният съд е констатирал, че разстоянията между някои от редовете са различни и варират от 1.90 до 2.50 м. и има пропадания в редовете. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че посочените недостатъци са видими, установими в момента на тяхното възникване, поради което възложителят е следвало да направи съответните възражения за неправилно изпълнение на работата при приемането й. Въззивният съд е приел, че е налице презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД поради това, че не са представени доказателства, от които да се установява, че възложителят е имал възражения срещу работата на изпълнителя. Представители на възложителя са присъствали през цялото времетраене на засаждане на лозичките, участвали са пряко в този процес, но няма данни да са констатирали лошо изпълнение на работата и да са направили възражение за това, няма разменена кореспонденция, липсват протоколи и други документи. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че в тежест на възложителя е да представи доказателства за разходите, които е направил за поправяне на работата, за броя на погиналите при презасаждането лозички, да установи по вид, обем и цена възражението си.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или съдът да е процедирал неправилно.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ, тълкувателни решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд при действието на ЗСВ от 1994г. /отм., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./ – чл. 86, ал. 2, тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд на основание чл. 59 ЗУС /отм., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./, както и решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 и чл. 291 ГПК. Неоснователен е доводът, че въззивният съд в противоречие на практиката на ВКС се е произнесъл по нередовен иск. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./ визира съдържанието на исковата молба, а разпоредбата на чл. 100 ГПК /отм./ урежда как следва да процедира съдът при констатирани недостатъци. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК е даден отговор на въпроса как трябва да се процедира от въззивния съд, когато за първи път пред него се констатира нередовност на исковата молба. Действително в исковата молба ищецът не е посочил количеството и мястото на засадения лозов материал, но във въззивното производство с молба-становище, депозирана на 31.10.2008г., ищецът е уточнил броя на засадените лози, площта и масивите съгласно кадастралния план на землище с. И., поради което след като недостатъците са отстранени, не е било необходимо въззивният съд да оставя без движение исковата молба.
Доводът на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да обсъди всички събрани доказателства, съдът не е обсъдил част от доказателствата, включително и приетата съдебно-техническа експертиза, е неоснователен. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на касатора. Съдът по същество е задължен съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да формира вътрешното си убеждение след преценка на ангажираните по делото доказателства за релевантните за спора факти и обстоятелства. В настоящия случай основното заключение на съдебно-техническата експертиза е обсъдено и въз основа на него въззивният съд е констатирал различните разстояния между редовете и пропаданията в редовете. Обстоятелството, че решаващият съдебен състав не е обсъдил свидетелските показания и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, не се е отразило на правилността на решението. Необсъждането на доказателства, които не са обвързани с конкретни твърдения или възражения на страните, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При поискване на свидетелите ответникът не е изложил конкретни твърдения и възражения относно това дали е направил възражения пред ищеца за некачествено извършената работа, респективно за скритите дефекти /изсъхналите лозички/, кога и по какъв начин е направил тези възражения. Постоянна е практиката на ВКС по въпроса за преглед на изработеното, явните и скрити недостатъци и уведомяването на изпълнителя за тях съгласно чл. 264 ЗЗД. Задължение на възложителя е да прегледа работата и направи всички възражения за неправилно изпълнение, когато се касае за явни недостатъци. Свидетелят С. сочи, че в деня, в който се е извършвало засаждането, грешките са били установявани и отстранявани. Различните разстояния между редовете представляват явни недостатъци и за тях ответникът е следвало да уведоми веднага изпълнителя. След като ответникът – възложител не е направил възражения след „отстраняването на грешките”, се счита, че работата е приета съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. При скрити недостатъци, каквито са изсъхналите лозички, възложителят е длъжен да извести изпълнителя веднага след откриването им, за което не са представени доказателства. Необсъждането на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като това заключение би било от значение, ако ответникът беше доказал, че е направил всички възражения за неправилно изпълнение пред ищеца, респективно уведомяване за появилите се скрити недостатъци. Решаващите мотиви за уважаването на иска и респективно неизвършване на намаление на размера на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД се състоят в това, че не са представени доказателства, от които да се установява, че възложителят е имал възражения срещу работата на изпълнителя, и в този смисъл въззивният съд се е произнесъл по посочения материалноправен въпрос по приложението на чл. 264 ЗЗД в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Въпросът дали с експертизата не могат да бъдат събирани доказателства, а само да се проверяват събраните такива, е важен, но не е релевантен за настоящия спор, тъй като искът е приет за основателен и възнаграждението не е намалено поради това, че ответникът не е направил възражение за недостатъците. Събраните по делото доказателства не установяват наличието на такова възражение.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка със задълженията на страните по процесния договор, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Освен това, следва да се отбележи, че поставеният от касатора въпрос за доказването на лошо изпълнение на работата по договор за изработка и направените в тази връзка възражения и доказателствените средства е свързан с приложението на разпоредби, по които има формирана съдебна практика в смисъл, че доказването на лошо изпълнение може да се извърши с всички доказателствени средства. В конкретния случай обаче, освен доказване на лошо изпълнение, е необходимо възражение за явните и скрити недостатъци, което не е направено своевременно.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 28.05.2009г. по т. дело № 881/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.