О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София , 10.05.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1549 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. И. П. от [населено място], общ.П., чрез процесуален представител адв.Б., срещу определение от 03.02.2016г. по в.ч.гр.д.№27/2016г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение от 24.04.2015г. по гр.д.№1664/2013г. на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба Л. Н. Ж. и К. Н. М., чрез процесуален представител адв.С., оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване като съображенията си излагат в общ писмен отговор. Претендират разноски.
Ответникът по частната касационна жалба О. Б. М. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от установяването по предявените отрицателни установителни искове за собственост по отношение на описаните в исковата молба имоти.
Производството пред първоинстанционния съд е образуванано по искова молба на от Г. И. П. против Л. Н. Ж., К. Н. М. и О. Б. М. за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на недвижими имоти, включени като придаваеми към УПИ ІІ-622, кв.61 по ПРЗ на [населено място], а именно: поземлен имот с пл. №621 с площ от 89 кв.м., поземлен имот с пл. № 834 с площ от 23 кв.м., поземлен имот с пл. №623 с площ от 60 кв.м., поземлен имот с пл. № 68 с площ от 65 кв.м., поземлен имот с пл. №69 с площ от 81 кв.м..
В исковата молба се твърди от ищеца, че на основание покупко–продажба наследодателите му са придобили правото на собственост върху дворно неурегулирано място с площ 1500 кв.м., находящо се в [населено място], за което е съставен нотариален акт №87/1978г.; че съгласно плана за регулация и застрояване на селото за посоченият имот е отреден УПИ ІІ-622, кв.61 по ПРЗ на [населено място], целият с площ от 1946 кв.м.; че с приемането през 2008г. на кадастралния и регулационен план на селото към гореописания имот са придадени части от други имоти – поземлен имот с пл.№621 с площ от 89 кв.м., поземлен имот с пл. № 834 с площ от 23 кв.м., поземлен имот с пл. №623 с площ от 60 кв.м., поземлен имот с пл. № 68 с площ от 65 кв.м., поземлен имот с пл. №69 с площ от 81 кв.м. Прието е с обжалваното определение, че ищецът основава правото си на собственост върху процесните имоти въз основа на сключен между неговите наследодатели и ответници по делото договор за продажба, който е обективиран в нотариален акт №87/1978г., а предмет на отрицателния установителен иск са придадени към имота, придобит с договор за покупко–продажба /обективиран в обсъждания нотариален акт/ части от други съседни имоти.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба като свое защитимо право от ищеца е посочено правото на собственост върху процесните имоти /придаваемите части от съседните имоти/ и е посочено от ищеца още, че правото на собственост върху частите от имотите е възникнало в резултат на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №87/1978г., поради което е прието от съда, че от този договор се черпят собственически претенции върху процесните имоти от ищеца. Споделени са изводите на първата инстанция, че щом ищецът черпи права въз основа на този нотариален акт, той не може въз основа на същия този акт да претендира права в различен обем от посочения в акта. Прието е от въззивния съд, че в този смисъл ищецът не се легитимира като собственик на годно правно основание на придаваемите части на съседните имоти, което означава, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Въззивният съд е прел, че ищецът не обоснована наличието на свое защитимо право, което да обоснове правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което и съобразно с приетото в т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС при недоказване твърденията, с които ищецът обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният жалбоподател сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация Л. Н. Ж. и К. Н. М. следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.02.2016г. по в.ч.гр.д.№27/2016г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА Г. И. П. да заплати на Л. Н. Ж. и К. Н. М. сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: