О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 189/14.08.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закритото заседание на единадесети август две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове: Геника Михайлова
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3268 по описа за 2017 г.
Производството е по глава XXIV ГПК.
По молба вх. № 8263/ 21.07.2017 г. от Б. А. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд е образувано гр. д. № 3268/ 2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
По молба вх. № 8919/ 10.08.2017 г. Б. А. С. е направила искане до приключване на производството по нейната молба за отмяна Върховният касационен съд да спре изпълнението на влязлото в сила решение и на конкретното изпълнително дело, образувано по издадения въз основа на решението изпълнителен лист. По тази втора молба е образувано ч. гр. д. № 3265/ 2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
С определение частното гражданско дело е присъединено за съвместно разглеждане към настоящото гражданско дело (чл. 213 ГПК).
По молба вх. № 8263/ 21.07.2017 г.
Предмет на тази молба е влязлото в сила решение, с което са уважени искове на Т. И. П. и на К. С. П. срещу А. О. Й. и М. А. Й. с правна квалификация чл. 108 ЗС за имот с идентификатор 51250.5714.836, находящ се в [населено място], СО – Район Н. И. Изложените в молбата твърдения не покриват никое основание от чл. 303, ал. 1 ГПК и Б. С. не е страна, нито твърди, че като правоприемник на някоя от страните е обвързана с последиците на влязлото в сила решение. Следователно допустимостта на упражненото право на отмяна настоящият състав следва да съобрази според изискванията на чл. 304 ГПК.
Молителката го обосновава с твърдения, че повече от 10-години е във владение на имота, обект на уважените искове по чл. 108 ЗС, извършила е множество подобрения и го е придобила по давност, но не е била конституирана като страна по приключилото с влязлото в сила решение исково производство.
В т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е недопустима, когато не съдържа конкретни и надлежни твърдения по основанието по чл. 304 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че надлежни твърдения по основанието от чл. 304 ГПК са тези, с които молителят обосновава качеството си на необходим другар и прави довод, че е обвързан от влязло в сила съдебно решение, ако да не е конституиран като страна по приключилото исково производство. Другарството е необходимо, тогава когато предмет на спора са общи права или задължения на другарите и техните права и задължения почиват на едно и също основание. Ако в типичния исков процес предмет на делото е спорното материално субективно право, а то се индивидуализира по основание (източник/ правопораждащи юридически факти), страни и съдържание, при необходимото другарство спорните права по отделните субективно съединени искове са идентични по източник и съдържание. Когато материалното право се поражда от фактически състав, е достатъчна идентичност само на някои от юридическите факти. Когато общността е по съдържание, е достатъчна частична идентичност на субективните права, обект на отделните искове. Разликата е само в страните. Изводите следват от тълкуване на чл. 215, вр. чл. 216, ал. 2 ГПК и според разграничението на необходимото от обикновеното другарство, при което идентичността на отделните субективно съединени искове е или по основание (правопораждащи юридически факти), или по съдържание.
Необходимото другарство е задължително, тогава когато законът предвижда съвместно предявяване на исковете, които са изцяло или частично идентични по източник и съдържание. Съвместната процесуална легитимация произтича от конкретна правна норма, която изисква отделните искове да бъдат предявени от или срещу повече от един правен субект (например чл. 134, ал. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 4 ГПК) или от конкретна правна норма, която урежда гражданско-правните последици от неспазването на изискването за съвместна процесуална легитимация (например чл. 75, ал. 2 ЗН). Необходимото другарство е факултативно, тогава когато от волята на ищеца, а не от закона, произтича съвместното предявяване на субективно съединените искове, които според естеството на спорното правоотношение са изцяло или частично идентични и по източник, и по съдържание. Обективното ни право познава хипотези, при които законът изисква исковете да бъдат предявени от или срещу повече от един субект, но причината за това не е в естеството на спорното правоотношение, което може да е различно, а в необходимостта повече от един субект да бъде обвързан от последиците на влязлото в сила решение с оглед постигането на определен, също в закона, правен резултат (напр. чл. 440 ГПК с цел решението да създаде или да изключи основание за прекратяване на изпълнителен способ по изпълнителното дело за принудително осребряване на имуществото на длъжника).
С подадената молба за отмяна Б. С. не обосновава право на иск, което да е идентично по своите индивидуализиращи белези с правото на иск на страните по делото, приключило с влязло в сила решение. Изложените в молбата твърдения – владение върху имота повече от десет години, извършени множество подобрения и придобиването му по давност (самостоятелно, а не съвместно с някоя от страните по приключилото дело при условията на неделима съсобственост), – изключва извода за общност между правото на иск, което молителят безспорно притежава и това на страните по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. Следователно молбата не съдържа надлежни твърдения по основанието от чл. 304 ГПК, а настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да я остави без разглеждане по същество (т. 10 от цитираното тълкувателно решение).
По молба вх. № 8919/ 10.08.2017 г.
Искането по тази молба за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение поглъща (има по-широк обхват) от второто направено искане за спиране на конкретното изпълнително дело, образувано по издадения въз основа на решението по чл. 108 ЗС изпълнителен лист. Аргументът следва от чл. 432, ал. 4, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК. Следователно настоящият състав дължи единно произнасяне по двете искания, а те се изчерпват в преценката за това, има ли основание за спиране на осъдителното решение по чл. 108 ЗС до приключване на производството по искането за неговата отмяна.
Недопустимата молба за отмяна по чл. 304 ГПК обаче изключва титулярството на Б. С. по това право. Върховният касационен съд не дължи разглеждането й по същество, а това изключва законовите изискванията на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б. А. С. вх. № 8263/ 21.07.2007 г. с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд при основанието от чл. 304 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. А. С. вх. № 8919/ 10.08.2017 г. с искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение по гр. д. № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд при основанието от чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК.
Определението може да се обжалва в първата част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на преписа на С., а във втората част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.