О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 16.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3416 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3130 от 16.04.2018 г., подадена от „АГРО СЪРВИЗ” ЕООД чрез адвокат Р. М. от АК-П. против въззивно решение № 68 от 12.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 40/2018 г. на Окръжен съд – Враца.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация Р. Д. Ч. не е подала отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са потвърдени решение № 36 от 06.04.2017 г. и решение № 91 от 16.10.2017 г. (поправено с решение № 103 от 03.11.2017 г.), постановени по гр.д.№ 73/2016 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с които са прогласени за недействителни по отношение на Р. Д. Ч. Договор за доброволна делба на недвижими имоти, вписан с Акт № 54, т. 2, дв.вх.р.№ 515 от 11.02.2013 г. на АВ Оряхово, с който е извършена доброволна делба на земеделски земи, възстановени с Решение № 6 от 25.11.1995 г. и Решение № 10 от 09.02.2001 г. на ОСЗ Оряхово на наследниците на Р. Г. П., б.ж. на [населено място], общ. О., както и Договор за покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в н.а.№ 155, т. 1, дело № 142, вх.р.№ 316 от 11.02.2013 г. на АВ Оряхово, в частта, в която от името на Р. Д. Ч. е прехвърлено право на собственост в полза на „АГРО СЪРВИЗ” ЕООД върху нива от 4,500 дка, ІV кат., м. „О. Г.”, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] и нива от 8,000 дка, ІІІ кат., м. „Б.”, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], както и са уважени предявените от Р. Д. Ч. искове с правно основание чл. 108 ЗС, включително срещу „АГРО СЪРВИЗ” ЕООД, което е осъдено да й предаде владението върху 1/4 ид.ч. от описаните две ниви.
Въззивният съд (прилагайки и чл. 272 ГПК) е приел, че Р. Д. Ч. е придобила нивите, въз основа на които са образувани процесните имоти, в съсобственост с останалите наследници на дядо й Р. Г. П. въз основа на реституция по ЗСПЗЗ, като нейната квота в съсобствеността възлиза на 1/4 ид.ч. Въз основа на съставено неистинско пълномощно (от изслушаната по делото съдебно графологична експертиза е установено, че документът не носи подписа на ищцата), на 11.02.2013 г. са сключени атакуваните от Р. Д. Ч. сделки – Договор за доброволна делба на недвижими имоти и Договор за покупко-продажба на поземлени имоти. Последният има за обект нивите, отредени в дял с Договора за доброволна делба за наследниците от коляното на ищцата, като купувач е ответното дружество. Посочената в договора цена от 7 750 лв. е получена от брата на ищцата (ответника С. Д. Т.), който не е уведомил и не е заплатил никаква част от нея на сестра си. При така установените факти е прието, че както сключването на Договора за доброволна делба на земеделска земя, така и сключването на Договора за покупко-продажба от 11.02.2013 г. съставляват действия, извършени без надлежно учредена представителна власт от страна на Р. Д. Ч. и като такива са в състояние на висяща недействителност по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случая липсва потвърждаване и това легитимира ищцата да се позове на недействителността, с което последната се е стабилизирала окончателно. Изложеното е обосновало извод, че Договорът за покупко-продажба от 11.02.2013 г. не е произвел вещно транслативно действие в полза на „АГРО СЪРВИЗ” ЕООД относно притежаваната от ищцата 1/4 ид.ч. от процесните ниви, предвид което и с оглед упражняваната от този ответник фактическа власт при отсъствие на противопоставимо на Р. Ч. правно основание, е уважен и осъдителния иск по чл. 108 ЗС, наред с установителните искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Извършвайки преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в случая такива отсъстват. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът не е формулирал правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Такива пороци в случая не са налице. Необосновано е разбирането на касатора, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е недопустим по аргумент от обстоятелството, че той е владял имота въз основа на нотариален акт за покупко-продажба. Законът не регламентира подобна процесуална пречка за сезиране на съда с ревандикационен иск. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и задължителната практиката по приложението му, обективирана с т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Предявявайки установителния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, ищцата се е позовала на регламентираната от Закона в нейна полза висяща недействителност, която се е трансформирала в окончателна. Тъй като насрещните права и задължения на страните са взаимно обусловени, то, след като договорът не поражда правни последици за едната страна (мнимо представляваната ищца), такива не настъпват и за насрещната страна – настоящия касатор, когото Договорът за покупко-продажба от 11.02.2013 г. не легитимира като собственик, съответно – не представлява противопоставимо на ищцата правно основание за осъществяването на фактическа власт върху процесните ниви.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68 от 12.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 40/2018 г. на Окръжен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: