1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
[населено място], 18.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1183/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] чрез адв. Ю. Р. – САК срещу решение №1849 от 27.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 4552/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, т.о., ІІІ състав, с което са уважени обективно съединени искове на [фирма]- [населено място] срещу дружеството – касатор за сумата от 111 694 лв., представляваща неплатена цена за доставка и монтаж на отоплителна инсталация по три договора от 20.10.2006г., 6.12.2006г. и 11.06.2007г., ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска, както и за сумата от 15 040.56лв. неустойка за забавено плащане на възнаграждението по същите договори. С решението е потвърдено решение №1218/3.07.201`2г. по т.дело № 1064/2009г. на СГС, т.о. VІ-7 състав , с което е уважен иск по чл.79, ал.1 ГПК за сумата от 38 711.58 лв. за доставка на оборудване.
Касаторът счита решението за неправилно като противоречащо на чл.195 и чл. 265 ЗЗД, поради необсъждане на събраните по делото доказателства. Поддържа, че възражението за погасителна давност на ищеца е непротивопоставимо на ответника, доколкото дружеството с отговора на исковата молба е заявило своевременно правата си за прихващане с насрещно вземане. От СТЕ е установено некачествено изпълнение на възложената на ищеца работа, поради което са нанесени щети в отделни обекти на сградата, възлизащи на сумата от 220 401.30 лв., поради което трябва да бъде ангажирана отговорността на ищеца на основание чл.264, ал.2 ЗЗД. Скритите недостатъци са се проявили през студения сезон на годината в хода на експлоатация на отоплителната инсталация, а не при приемане на сградата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК касаторът се позовава на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника си адв. П. Г. оспорва жалбата като изразява становище, че касаторът не е посочил правния въпрос по който се е произнесъл САС и такъв не може да се изведе от съдържанието на изложението. Съдебната практика на която се позовава касаторът, като допълнителен критерий, не е относима по отношение на твърдението, че решението на САС е постановено при необсъждане на приети по делото доказателства. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, САС е приел за доказано от събраните по делото доказателства доставката и монтажа на отоплителни инсталации в обектите, собственост на ответника, за което му се дължи възнаграждение на основание чл.266, ал.1 ГПК, което не е платено от възложителя – ответник. Съдът се е позовал на необсъдено от първоинстанционния съд доказателство копие от „молба за потвърждаване на вземания и задължения на [фирма], в което счетоводителят на ответника е потвърдил на 22.01.2010г. вземане на изпълнителя за сумата от 150 405.57 лв. към 31.12.2009г. Съдът е ценил това доказателство като извънсъдебно признание на дълга, поради неоспорването му от ответника. Ответникът е водил редовно счетоводство, което е дало основание на съда да приеме за основателна претенцията за сумата от 38 711.58 лв., представляваща неплатена цена на доставено оборудване по две фактури от 15.09.2008г. и 15.04.2009г., осчетоводени в счетоводството на възложителя. За тази претенция решението на СГС е потвърдено като правилно.
САС е приел за неправилно решението на СГС, с което е прието за доказано възражението на ответника за намаляване на дължимото възнаграждение със сумата от 220 904.66 лв., представляваща необходимите разноски за отстраняване на проявили се скрити недостатъци в отоплителната инсталация, поради некачествено извършени работи от изпълнителя по договорите. Решението на СГС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводсвените правила, защото възражението за скрити недостатъци е направено след срока по чл. 373, ал.2 ГПК и по отношение приемането на писмени доказателства, представени от ответника в последното съдебно заседание. Като особено съществено нарушение е възприето необсъждането от СГС на възражение за изтекла погасителна давност на правото на ответника да иска намаляване на цената със стойността на скритите недостатъци. След обсъждане на доказателствата по делото – протокол за авария от 25.01.2010г. и молба от 20.12.2010г. съдът е счел за погасено упражненото право по чл.265 ЗЗД и е уважил исковете по чл.266, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Изложение на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението си касаторът поддържа, че САС е допуснал съществено нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК като не е обсъдил приети и неоспорени доказателства и е постановил порочно решение. Въззивният съд не е изложил мотиви по направеното от ответника възражение за отговорността на изпълнителя по чл.265, ал.1 ЗЗД, както и на възражението за прихващане, с което е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса да се даде защита на всяка от страните -чл.6, ал.2 ГПК. Позовава се на две решения на ВКС, в противоречие с които е решението на САС – решение № 458/1.062010г. по гр.дело №1299/2009г. на ВКС, ІІІгр.о. и решение № 323/18.05.2010г. по гр.дело №1338/2009г. на ІV г.о.
В първата си част въпросът не попада в общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, защото така формулиран представлява довод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, ал.1, т.3, пр. второ ГПК, който обаче може да бъде обсъждан само след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и във фазата на селектиране на касационната жалба. По втория въпрос САС е приел, че има направено от ответника възражение по чл.265, ал.1, пр. второ ЗЗД намаления на цената със стойността на скритите недостатъци и изложил мотиви защо не извършва прихващане. Първо – възражението за скрити недостатъци е направено извън срока по чл.373, ал.2 ГПК, и на второ място защото е погасено по давност на основание чл.195, ал.1 и чл.265, ал.1 ЗЗД. Следователно решаващият извод на САС за отказ да извърши прехващане е обоснован с прилагането на въведената от ГПК преклузия на възражения и представянето на писмени доказателства, и предвидената в материалния закон погасителна давност за упражняване на права на възложителя при неточно изпълнение на договора от изпълнителя. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправния и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Двата въпроса не отговарят на това изискване на закона – чл.280, ал.1 ГПК, поради което това е достатъчно да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване.
За пълнота следва да се отбележи, че представените от касатора съдебни решения по чл.290, ал.1 ГПК не обосновават допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / неправилно посочено в изложението т.2/, тъй като обективно са постановени при друга фактическа обстановка. С решение №458 съставът на ВКС се е произнесъл по доказателствената стойност на нечетлив писмен документ, а с второто решение – за задължението на съда да се произнесе по направено от страната възражение за задържане, по което не се произнесъл както първоинстанционния, така и въззивният съд.
Позоваването на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, само по себе си не е достатъчно за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване.
В заключение, касаторът не обосновава основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1849 от 27.09.2013 г. , постановено по гр.д.№ 4552/2012 г. на Софийски апелативен съд,т.о., ІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: