О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 02.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 2622/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба вх. No 3496/25.03.2015 год. на Н. Б. Г. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК Р. с искане да се отмени Определение Nо 374 от 10.03.2015 год. по ч.гр.д. Nо 39/2015 година на ОС-Русе.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила касаещи анализ и е необосновано .Иска се отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждане по същество.
С изложения към частната касационна жалба искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довод, че по въпроса за изясняване фактическата обстановка в пълнота , определението на съда е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по Определение No 279/22.02.2013 година по гр.д.No 1008/2013 година на ВКС- IV отд. и Решение No 34/22.02.2012 година по гр.д.No 652/2011 година на ВКС- II отд.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че материално-правните въпроси „допустимо ли е ощетяването на един наследник по закон в полза на друг наследник по закон и последния губи ли правото си на запазена част и ако е пропуснат срока по чл. 37 от ЗН , ощетеният наследник по закон губи ли правото си да потърси обезщетение от приобретателя, тъй като прехвърлителят не може да бъде държан отговорен поради смъртта си“, както и по процесуалния въпрос „липсата на мотиви за прекратяване на едно производство или за отхвърляне на иска , съставлява ли необоснованост на съдебния акт и какви следва да бъдат последиците от това“ са от съществено значение.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
След преценка на данните по делото и наведените основания за допускане на касационното обжалване , настоящият съдебен състав намира, че обжалване пред касационния съд не може да се допусне.
Съдебното исково производство е образувано по иск , квалифициран от ищца по чл. 59 във вр.с чл. 55 и 26 ЗЗД , чл. 28 ЗН и сл. ЗН , с който иск ищцата Н. Б. Г.- като наследник по закон на покойния Б. А. Т. е поискала да и бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 7 000 лв. , поддържайки теза , че в резултат на Саморъчно завещание на Б. Т./ поч. 02.01.2003 година / в полза на съпругата му С. Р. Т. / поч. 01.01.2005 година / на ? идеална част от апартамент в [населено място] и извършена от същата разпоредителна сделка в полза на ответника по делото В. Й. Й. на целия апартамент , е ощетена като наследник със запазена в размер на посочената сума и счита , че частният правоприемник по сделката от 19.08.2004 година – ответника по иска, следва са бъде осъден да и заплати претендираното обезщетение.
С определение постановено по чл. 130 ГПК , районният съдия е прекратил производството по така заявения иск и е върнал исковата молба с мотив, че искът е предявен от и срещу ненадлежна страна.
Изложените мотиви на първоинстанционния съд са в насока , че ищцата не е пасивно легитимирана да предяви исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 30 ЗН , тъй като 1./искът по чл. 26 ЗЗД може да се предяви само от лице –което е страна по сделката, но не и от лице което не притежава правото на собственост и 2./ търсената компенсация за накърнена запазена част, когато имотът е разпореден в полза на трето лице не може да се търси , ако не е реализирана възможността на чл. 37 ЗН срещу прехвърлителя.
С обжалваното определение , окръжният съд е потвърдил определението на първата инстанция , излагайки мотиви в насока , че след като ищцата не е реализирала правото си на възстановяване на запазената част с иска по чл. 30 ал.1 ЗН, а успешното провеждане на този иск е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, заявен на основание хипотеза на неоснователно обогатяване.
При тези мотив на инстанциите по същество, при които основните разрешени правни проблеми засягат единствено надлежната материално-правна легитимация на ищцата да води иска като форма на защита на лично субективно право и възможността принципно да се предяви иск на основание неоснователно обогатяване преди да е установено вземането на ищцата , като наследник по закон по съответния за това исков ред, поставените въпроси 1./ за изясняване фактическата обстановка в пълнота; 2./за допустимостта при ощетяването на един наследник по закон в полза на друг наследник по закон , последният губи ли правото си на запазена част и ако е пропуснат срока по чл. 37 от ЗН , ощетеният наследник по закон губи ли правото си да потърси обезщетение от приобретателя, тъй като прехвърлителят не може да бъде държан отговорен поради смъртта си и 3./ липсата на мотиви за прекратяване на едно производство или за отхвърляне на иска , съставлява ли необоснованост на съдебния акт и какви следва да бъдат последиците от това , не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване.Тези въпроси са неотносими към спора за допустимост на иска.
Неоснователното разместване на блага предполага доказано твърдение за наличие на фактическо/ без правно основание/ разместване на имущество на имуществената сфера на ищец в патримониума на страната-ответник. В случая, съдилищата са ценили, в рамките на проверката за допустимост на иска по чл. 130 ГПК, че като надлежна страна ищец в съдебното исково производство , заявено на основание чл. 55 и сл. ЗЗД, лицето , която търси защита на свое субективно материално право , е това което има твърдения за съществуващо защитимо право, а не за такова , което потенциално би съществувало при определени условия. Както са констатирали и инстанционните съдилища, в хипотезите , когато наследодателят се разпорежда изцяло с имуществото си по силата на универсално саморъчно завещание , наследникът по закон би имал права по отношение на наследството само и доколкото е провел успешни иска за възстановяване на накърнената му запазена част по чл. 30 ал.1 ЗН. Този иск е конститутивен и само въз основа на влязло в сила позитивно решение по този иск за наследникът по закон би имал признато вземане от наследството, и само в тази хипотеза разпореждане от страна на наследника по завещание с цялото наследство , би било от категорията на неоснователното разместване на имущества , като основание за иска по чл. 55 и сл. ЗЗД.
Преценката на решаващия съд при проверка допустимостта на иска по чл. 130 ГПК касае именно проверка на наличие на твърдения за факти , които следва да се ценят в контекста на конкретна правна норма за наличие на накърнено / при заявения осъдителен иск / субективно материално право .Поставените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК относно значението на проблема за изясняване на фактическата обстановка , за мотивиране на съдебното решение / определение/ , както и тези за принципната възможност на съдебна защита на наследника по закон , когато наследодателят се е разпоредил със цялото свое имущество, не касаят проблемите на допустимостта на иска, а въпросите на неговата основателност, поради което се явяват и неотносими като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалван по частна касационна жалба вх. No 3496/ 25.03.2015 год. на Н. Б. Г. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК Р. с искане да се отмени Определение Nо 374 от 10.03.2015 год. по ч.гр.д. Nо 39/2015 година на ОС-Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: