3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София 21.02. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 711/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С.,[населено място], срещу въззивно решение от 08.02.2010г. по гр. дело № 386/2009г. на С. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за отмяна по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че в посочените от касатора решения съдилищата противоречиво обсъждат вложения в закона смисъл и съдържание на обект „преместваемо съоръжение” и на „строеж”. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставят въпроси да се изясни кои са признаците и характеристиките на обект – павилион, кога той е преместваемо съоръжение, кои са разграничителните признаци и критерии между „преместваемо съоръжение” и „строеж”.
Ответникът по касационната жалба Б. Х. С. не оспорва жалбата.
Ответникът по касация [фирма],[населено място], оспорва касационната жалба в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 207 от 26.03.2009г., постановено по гр.д.№ 1723/2007г. на К. районен съд, с което по предявен иск от [фирма] И. Н. С. е осъдена да премахне метален павилион № 4, поставен върху тротоара на ул.”Й.С.”,[населено място], на западната регулационна граница на УПИ І-„за ЖС и КОО”, кв.125 до западната фасада на търговски обект – кафе, представляващ обособена част от подблоково пространство в жилищна сграда, построена в УПИ І-„за ЖС и КОО”. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на търговски обект –кафе с площ 82,69 кв.м., представляващо реално обособена част в подблоково пространство на жилищен блок в УПИ І „за ЖС и КОО”, кв.215 по плана на[населено място]. Западната граница на този имот е ул.”Й.С.”. На ищеца е разрешено от общината по надлежния ред преустройство на имота като проектът предвижда оформяне на лицева западна фасада с отваряне на две панорамни витрини и служебна врата, оформяне на съществуващата зелена прилежаща площ непосредствено от северната страна на плочника пред кафето. От западната фасада е предвидено разполагане на лятна градина.Тези С. и комуникации не могат да се извършат поради поставения павилион №4, долепен до имота на ищеца. Той е изграден с метална носеща конструкция през 1992г. като временен преместваем обект по чл.197 З. и чл.120 ППЗТСУ. По З. и ППЗТСУ /ред. ДВ,бр.2/1996г./ павилионите предвид функционалното им предназначение, са със статут на временни преместваеми съоръжения. Въпреки учреденото впоследствие с договор от 10.11.1995г. в полза на ответницата право на строеж върху държавно урегулирано място от 13 кв.м. за постройка на павилион, масивно строителство не е осъществено. Съществуващият павилион е пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Той подлежи на премахване не само ако представлява преместваем обект без законен вещен и устройствен статут, какъвто е, но и ако представлява незаконен строеж. Павилионът не представлява строеж по смисъла на §5,т.38 ЗУТ. Той е монтиран без разрешение за поставяне, не му е предоставен и траен градоустройствен статут по реда на §17,ал.2 ПЗР ЗУТ. За него няма издадено разрешение по чл.56 ЗУТ от [община] за поставянето му като преместваем обект.
В разглеждания случай не е налице нито едно от посочените основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по съществените за изхода на делото въпроси. Съобразно ТР№1/2009г., ОСГТК, за да е налице основанието за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Понятието „практика на съдилищата” не включва практиката на административните съдилища, поради различният предмет на правораздаване на гражданския и административния съд. Ето защо посочените от касатора решения по административни дела, в т.ч. и на ВАС са ирелевантни към разглеждания случай. За решения №567/2009г., №303/2009г. и №303/2009г. на РС-Казанлък, разглеждащи случаи с други три от общо 8 павилиона, които са разположени въз основа виза на главния архитект, няма данни да са влезли в законна сила. Ето защо те не могат да обосноват приложимост на основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице и соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените в изложението въпроси да се изясни кои са признаците и характеристиките на обект – павилион, кога той е преместваемо съоръжение, кои са разграничителните признаци и критерии между „преместваемо съоръжение” и „строеж”, кои по вид павилиони попадат в обхмата на чл.56 ЗУТ. Касаторът не е изложил доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. Само възпроизвеждането на законовия текст, без излагане на мотиви, които да обосноват соченото основание за допустимост на касационното обжалване, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Освен това цитираните законови разпоредби са ясни и не се налага тълкуване в посочения от касатора смисъл.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.02.2010г. по гр. дело № 386/2009г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.