4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1847 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1885 от 6.ІІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 4 на Пазарджишкия ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 8.І.2015 г., постановено по гр. дело № 941/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 642//17.VІІ.2014 г. на РС-Пазарджик по гр. д. № 30/2014 г. С последното е бил отхвърлен положителен установителен иск на банката настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, чиито предмет е било признаването за установено, че Н. В. Д. от П., солидарно с Б. Г. Д. и Т. Зл. Д. от същия град, дължи на кредитната институция сума в размер на 8 029.94 лв. (осем хиляди и двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит на частни лиза с поръчителство № 2990/15.ІІ.2007 г. и подписан към същия Анекс № 1/17.VІ.2011 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.ІІ.2013 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, и до окончателното изплащане на това банково вземане, както и сума в размер на 178.86 лв. (сто седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 20.VІІІ.2012 г. и до 27.ІІ.2013 г., за които суми банката е била снабдена със заповед № 461/6.ІІІ.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч. гр. дело № 750/2013 г. по описа на РС-Пазарджик.
Оплакванията на банката касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск да се уважи в предявения по делото размер /за съществуването на вземания общо възлизащи на 8 208.80 лв./, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на кредитната институция бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но изтъквайки доводи само по т. 1 и т. 3 на този законов текст.
Ответникът по касация Н. В. Д. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите от кредитната институция оплаквания за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
В процесния случай заповедното пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК е започнало въз основа на представен от банката настоящ касатор документ, представляващ анекс към договор за банков кредит № 2990/15.ІІ.2007 г., а също и извлечение от счетоводните й книги, във връзка с неизпълнението на ответника поръчител Н. В. Д. по този анекс. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во, във вр. чл. 430-432 ТЗ договорът за банков кредит, вкл. обезпечението към него /арг. т. 3 от ал. 1 на чл. 432 ТЗ/, е търговска сделка от категорията на абсолютните. Ноторно е, от друга страна, че по иск, чиито предмет е право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. неизпълнението или прекратяването й, се образува търговско по същината си дело – независимо от това по каква сигнатура то е било регистрирано по описа на първоинстанционния и съответно на въззивния съд. С оглед изложеното и при съобразяване на съдопроизводственото правилото на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК атакуваното от [фирма]-София не полежи на касационен контрол тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска, под законоустановения минимум от 10 000 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба (с вх. № 1885/6.ІІІ.2015 г.) на [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 4 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 8.І.2015 г., постановено по гр. д. № 941/2014 г. И ПРЕКРАТЯВА НАСТОЯЩЕТО КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1847 по описа за 2015 г.