4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, . 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.1011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 576 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗПК[фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 20 от 04. 01. 2010 год., по гр.д.№ 1980/2009 год., с което при условията на чл. 271, ал.1 ГПК е уважен предявения от Д. Х. Г. срещу касатора, като ответник иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за сумите : 18 000 лв., представляваща разлика между присъдената с първоинстанционния съдебен акт сума от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.02.2004 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането – 28.02.2004 год. до окончателното и изплащане и 779 лв., обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, включващо – 315 лв. разходи за усилена храна; 252 лв. заплатени лекарства и 212 лв. разноски за рехабилитация за периода 24.04.2004 год.- 24.01.2005 год., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2004 год. до окончателното и изплащане и е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1964/ 30.04.2009 год., по гр.д.№ 721/2007 год. в останалата му част- за сумата 12 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществените вреди на ищцата , както и 375.58 лв., деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост, обосновано със съображения за присъдено свръх петитум обезщетение за неимуществени вреди, предвид приетата степен на съпричиняване на вредата от пострадалата и алтернативно – за неправилност на обжалваното решение, порок, обоснован със съображения за допуснато нарушение на материалния закона– чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила.
В подробните си възражения, съдържащи се в обстоятелствената част на касационната жалба, касаторът изразява несъгласието си с приетата от решаващия съд степен от ? на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като счита същата за занижена, позовавайки се на безспорно установените в хода на делото допуснати от последната, като водач на МПС, множество нарушения на ЗДвП – осигуряване на предимство и преминаване в района на кръстовище, твърде ниската скорост на движение и липсата на поставен обезопасителен колан, както и срещу общия размер на присъденото обезщетение.
Развити са и доводи за отсъствие на законова възможност за приложението на чл.84, ал.3 ЗЗД, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./, които са аргументирани с липсата на осъществен от застрахователя деликт и характера на отговорността му за обезвреда.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърдението на касатора е, че „размерът на присъденото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди е неправилно определен и не е съобразен с конкретното искане, представляващо петитум на предявения иск.”
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК е депозирала отговор, с който е възразила срещу допускане на касационното обжалване и е оспорила основателността на въведените с касационната жалба оплаквания, излагайки подробни съображения срещу тях.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
Създадената с действащия ГПК процесуална уредба на факултативен касационния контрол над въззивните съдебни актове, обвързва допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество с наличие на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна.
Първата – водещата, предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, който като включващ се в предмета на делото е обусловил неговия краен правен резултат, а допълнителната- някое от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, ако са налице изложени в тази насока доводи – задължение на касатора, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК – Следователно обстоятелството, че в случая, отъждествявайки по недопустим от процесуалния закон начин, основанията за достъп до касационен контрол с основанията за касиране на обжалваното решение, касаторът въобще не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е значим за изхода на делото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане на касационното обжалване, щом не се касае до доуточняване или преформулиране на поставен от страната, но в недостатъчна степен прецизиран правен въпрос – арг. от т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, в случая не са изпълнени и специфичните изисквания на процесуалния закон, тъй като не е доказано и поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за факултативен достъп до касационен контрол.
Освен, че същото е мотивирано чрез възпроизвеждане на законовия текст, което несъмнено не удовлетворява изискването на процесуалния закон, съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, то самото наличие както на задължителна съдебна практика- ППВС № 4/ 68 год., целта на която е именно да осигури точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата в страната при определяне справедлив, по вложения в чл.52 ЗЗД смисъл, размер обезщетение за неимуществените вреди, така и трайно установена съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, която няма необходимост да бъде променена, за да бъде възприето различно от вече даденото тълкуване на закона, изключва въобще неговата приложимост.
С оглед изложените съображения следва искането за допускане на касационно обжалване да бъде оставено без уважение.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала присъждането на деловодни разноски за всички съдебни инстанции, но предвид характера на настоящето производство и отсъствието на доказателства за реално осъществени от страната деловодни разходи в същото, искането и, основано на чл.78, ал.3 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено..
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 20 от 04. 01. 2010 год., по гр.д.№ 1980/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: