Определение на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 27.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1219 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Й. М. срещу тази част от Решение № 303 от 20.12.2018 год. по т.д.№ 450/2018 год. на Варненски апелативен съд с която е отменено Решение № 319 от 24.04.2018 год. по т.д.№ 653/2016 год. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от В. Й. М. срещу „Пазари”ЕАД [населено място] иск за заплащане на сумата 38070 лв., произтичаща от задължение, съдържащо се в клаузата на чл.18 от прекратен на 07.03.2016 год. договор за възлагане на управление по чл.23 ТЗ, сключен на 24.06.2008 год. между него и „Пазари”ЕАД. Предявени са и акцесорни искове по чл.86 ал.1 ЗЗД.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Пазари”ЕОД е изразил становище, че липсват основание за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски и са приложени доказателства за плащането им.
В. М. е предявил срещу „Пазари”ЕАД обективно съединени искове за присъждането на суми по два пункта. Първият от тях, който ищецът е квалифицирал като такъв по чл.220 КТ, е за сумата 11412 лв. – обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие при прекратяването на договора. При условията на евентуалност е посочил, че претендира тази сума като пропусната полза от неизпълнението на договора в частта за отправяне на предизвестие. Вторият иск е за сумата 38070 лв. и квалифициран като обезщетение, формирано на базата на десетмесечното му възнаграждение, съгласно чл.18 от договора.
Фактическите обстоятелства по делото са били безспорни. Спорна е била дължимостта на посочените суми, както и правната квалификация на претенциите.
С отговора на исковата молба дружеството е противопоставило и възражение за нищожност на клаузата на чл.18 от договора, като противоречаща на добрите нрави.
Първоинстанционният съд е приел, че спрямо правоотношенията между страните Кодексът на труда е неприложим, поради това е разгледал и приел за неоснователен евентуалният иск по първата главна претенция, квалифицирайки го като такъв по чл.82 ЗЗД. Окръжният съд е приел, че вторият главен иск е с правна квалификация чл.92 ал.1 ЗЗД и го е уважил като основателен.
Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на ВнАС също е приел, че приложим спрямо спора закон е ЗЗД, а не КТ. Счел е, че първият главен иск с правно основание чл.82 ЗЗД е основателен, поради което е отменил отхвърлителното решение на ВнОС по отношение на него и е присъдил сумата 11421 лв., ведно със законната лихва. По отношение на втория главен иск въззивният съд, тълкувайки договорната клауза на чл.18 от която произтича претенцията е приел, че тя не е за договорна неустойка, а правната и квалификация е по чл.79 ал.1 ЗЗД – обезщетение при прекратяване на договорното правоотношение. Счел е, че тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Мотивирал се е с това, че с нея е договорено обезщетение и при безвиновно прекратяване на договора, което съставлява несъответствие между насрещните престации и би довело до неоснователното обогатяване на прокуриста. Поради това е отменил първоинстанционното решение в тази част и е отхвърли исковата претенция за 38070 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивния акт.
Първото от основанията за допускане на касационен контрол касаторът свързва с противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси за правомощията на въззивния съд да приема различна квалификация на иска от тази, което е приела първата инстанция и липсата на указания към страните, произтичащи от тази квалификация, както и противоречие със забраната за служебно произнасяне по нищожност на договорна клауза, бе да е налице направено възражение от страната. Сочи се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС и решения на ГК и ТК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Позовава се и на Решение № 45/2010 год. по т.д.№ 516/2009 год. на ІІ т.о.
С това основание се свързва и девет групирани материалноправни въпроса, свързани със съдържанието на понятията „противоречие с добрите нрави” и „нееквивалентност на престациите”, като основание за нищожност на клауза по договор за възлагане на управление на търговско дружество. Сочи се противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г. на ВКС I г.о.; Решение № 615 от 15.10 2010 г. по гр.д № 1208/2009 г. на III г.о.; Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г. на ВКС I г.о.; Решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр.д.№ 2022/2017 г. на І г.о.; Определение № 408 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 5124/2017 г. на ІІІ г.о.; Определение № 381 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 1275/2016 г. на ІV г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д.№ 5093/2007 г. на II г.о.; Определение № 186 от 26.04.2016 г. по гр.д. № 1192/2016 г. на ІІ г.о.; Решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.д.№ 2955/2016 г. на І г.о.; Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на ІІІ-то г.о.; Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2010 г. на І г.о.; Определение № 342 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 4252/2017 г. на ІІІ г.о.; Определение № 169 от 13.04.2016 г. по гр.д.№ 1191/2016 г. на ІІ г.о.; Определение № 183 от 21.03.2016 г. по гр.д.№ 748/2016г. на І г.о.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът отново свързва с възможността за служебна преквалификация на иска от въззивната инстанция, както и с възможността за произнасяне по нищожност на договорна клауза на незаявено основание.
Становището на настоящия съдебен състав е, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице по отношение на посочените от касатора процесуалноправни въпроси. Въпросът за служебното произнасяне на съда по действителността на договорна клауза без да е налице възражение на страната, няма отношение към настоящия спор. Той няма качеството на обуславящ. Това е така, поради обстоятелството, че възражението за нищожността на клаузата на чл.18 от договора, поради противоречие с добрите нрави е направено с отговора по чл.367 ГПК, разд.Б т.1 (л.78), депозиран от „Пазари”ЕАД [населено място].
Преценката на въззивния съд, че ако при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска, а не да обезсили първоинстанционния акт не е в противоречие, а в пълно съответствие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д.№ 516/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК. Ще следва да се отбележи, че в същият смисъл е и ТР № 2/2011 год. на ОСГТК на ВКС
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочените от касатора въпроси, свързани с преценката за действителност на обезщетителна клауза в договор за търговско управление, би следвало посочената от него съдебна практика да е материализирана в решения по чл.290 ГПК или определения по чл.274 ал.3 ГПК с които съдебните състави на ВКС да са допуснали касационно обжалване за произнасяне по този правен въпрос – т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год.. на ОСГТК на ВКС. Ако със съдебните актове (определения по чл.288 ГПК или по чл.274 ал.3 ГПК) не е допуснат касационен контрол, те са извън приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същото касае и решенията по чл.290 ГПК и определенията по чл.274 ал.3 ГПК по които касационно обжалване е допуснато за произнасяне по други правни въпроси, а преценката дали по конкретното делото спорна договорна клауза е действителна или не, се съдържа само в казуалната част.
Посочените от касатора съдебни актове не съставляват релевантна за приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебни актове, тъй като решенията по чл.290 ГПК касаят други правни въпроси, а определенията по чл.288 ГПК и чл.274 ал.3 ГПК за недопускане на касационен контрол не съставляват релевантна за факултативната фаза на процеса съдебна практика.
Поради това, касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
За пълнота на изложението, съдебният състав ще следва да се посочи, че произнасянето по въпроса за значението на критерия за нееквивалентност на престациите при преценката за действителност на договорена обезщетителна клауза в договор за търговско управление, действително би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика по него, но касаторът не го е свързал с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а диспозитивното начало ограничава служебното допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по него.
Както бе посочено по-горе, позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с възможността за служебна преквалификация на иска от въззивната инстанция по който въпрос е налице задължителна по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК практика на ВКС, както и с възможността за произнасяне по нищожност на договорна клауза на незаявено основание.
С оглед изхода на спора касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1504.80 лв., съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 303 от 20.12.2018 год. по т.д.№ 450/2018 год. на Варненски апелативен съд
ОСЪЖДА В. Й. М. да заплати на „Пазари”ЕАД [населено място] сумата 1504.80 лв. (хиляда петстотин и четири лева и 80 ст.) на основание чл.78 ал.3 ГПК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.