О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 29.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3286/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Т. срещу определение № 88 от 15.06.2018 г. по гр.д. № 1931/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение № 186 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 960/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК и съдържа мотивирано изложение на обстоятелствата, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК- посочени са фактите и обстоятелствата от съществено значение за изхода на делото, които са станали известни на молителката след постановяване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна не съдържа мотивирано изложение на обстоятелства, относими към фактическия състав на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, посочено в нея. Приел е, че доводите, релевирани от молителката, са с характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по извънинстанционен контрол. В обобщение е направил извод, че молбата за отмяна няма изискуемото от ГПК съдържание, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
Жалбоподателката в настоящото производство е подала молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 186 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 960/2016 г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решението на Районен съд Велико Търново по гр.д. № 1389/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от нея против Р. Т. Г. иск за парично вземане за сумата 1 944.24 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от наем, който тя е щяла да получи за времето от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. в изпълнение на сключен между нея и [фирма] – София договор за наем на земеделска земя. Соченото от молителката основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а твърденията са, че в случаен разговор със свои познати разбрала, че имат договори за аренда, сключени с Р. Т., и за двете стопански години- 2015/2016 и[ЕИК] г. същият им заплащал рента по 60 лв./ дка. Разказва, че споделила това обстоятелство с Р. Т., и същият за стопанската 2016/2017 г. и заплатил по 60 лв./ дка, поради което ” при това положение искът й за пропуснати ползи, ако земите й са били обработвани от [фирма], а не в [фирма], отпада, тъй като се оказва, че рентата за 2015/2016 г. е с 5 лв. за декар повече, отколкото в би била в [фирма]”. По- нататък излага доводи за неправилност на въззивното решение поради това, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че Р. Т. обработва 32.404 дка земеделски земи, които са нейна собственост, и има задължение да й плати за 2015/2016 г. по 60 лв. за декар, както на останалите арендодатели, а не по 55 лв. Към молбата за отмяна са приложени 3 бр. разходни касови ордери за изплащане на рента в общ размер на 1 942 лв. за 2016/2017 г.
При тези данни обосновано съставът на ВКС е приел, че молбата не отговаря на изискването на чл. 306, ал.1 ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Когато се сочи основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, молителят следва да конкретизира кои са новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото, както и да представи тези писмени доказателства.
В случая сочените като нови обстоятелства и представените във връзка с тях писмени доказателства касаят арендни плащания за друг период, различен от този, предмет на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и за който самата молителка сочи, че няма претенции. Останалите доводи в молбата за отмяна по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, които не се обхващат от нито едно от основанията за отмяна, визирани изчерпателно чл. 303, ал.1 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 15.06.2018 г. по гр.д. № 1931/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: