2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 29.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 106/2011 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. В. И. от[населено място] е подала частна жалба против определение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2389/2010 г. и приложила изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. М. И. от[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд е прекратил, като недопустимо, производството по гр. д. № 13870/2010 г. по иска на М. И. срещу С. И. за установяване, че не съществува притезание на ответника, с което му е определен режим на лични контакти с децата от брака А. и М., което не подлежи на принудително изпълнение, предприето по конкретно посочено изпълнително дело на Съдебен изпълнител – Варна. Определението е потвърдено от Варненският окръжен съд с определение от 27. 12. 2010 г. по ч. гр. д. № 2389/2010 г.. Съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 439 ГПК – оспорване на изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Посочено е, че се касае за факти, които не могат да бъдат самостоятелен предмет на съдебно установяване, а биха могли да бъдат основание за предявяване на иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за режима на лични отношения между децата и бащата, ответника И.. Направено е уточнение, че в случая не се касае за изпълнение на задължение за предаване на дете по чл. 528 ГПК.
Изложението за допускане на касация не съдържа конкретни обосновани твърдения за правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и което произнасяне попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая, произнасянето на въззивния съд е по процесуален въпрос – допустимост на исканото от ищцата съдебно установяване и съдът е приложил точно закона – чл. 124, ал. 4 ГПК, че фактите, които ищцата претендира да бъдат установени, не са факти, за които законът е предвидил установяване. Съдът точно е съобразил основанието и петитума на исковата молба, както и доказателствата по делото, от които следва, че търсената от ищцата защита е съдебно установяване, че като лице и родител, на когото са възложени родителските права върху децата не е препятствала взискателя – ответника С. И. да осъществява лични отношения с децата и не дължи действие или бездействие във връзка с осъществяване на тези контакти. Подаването на исковата молба от ищцата е провокирано от получената от нея призовка за доброволно изпълнение, с която е разпоредено да окаже съдействие за осигуряване режима на лични отношения на бащата с децата, като се яви заедно с децата в канцеларията на съдебния изпълнител на конкретно посочена дата и час. В хода на производството по делото ищцата е поддържала, че не е налице изпълнителен титул за такова нейно действие, тъй-като изпълнителният лист – влязло в сила решение по гр. д. № 5987/2005 г. на Варненския районен съд, съдържа само съдебно постановление за режима на лични отношения на бащата с децата, с който режим тя се е съобразявала и търпяла и не е осъдена да дължи действия или бездействия, които са й предписани с призовката за доброволно изпълнение и които фактически тя не е допускала. При това положение следва, че търсената от ищцата защита е по чл. 527, ал. 4 ГПК и за нейното упражняване е предвиден специален ред – обжалване действията на съдебния изпълнител. С оглед на тези съображения, следва, че въззивният съд е приложил точно закона при извода му за процесуална недопустимост на иска.
Съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК принципни постановки за човешките права и свободи и приоритетна защита на интересите на децата, както и конкретни факти за влошени отношения между страните и за образувани множество съдебни дела и производства в прокуратурата, не касят производството по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 27. 12. 2010 г. по гр. д. № 2389/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: