О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 30.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2472/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Г. Ш. – от [населено място], чрез адв. П. К. – САК, срещу Определение № 3143 от 20.09.2016 г. по гр.д. № 4932/2015 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение относно присъденото в полза на ответника 5153 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че възнаграждението е завишено, че определената сума е прекомерна и не става ясно как е определена, че въззивната жалба на Гаранционен фонд – [населено място] е отхвърлена изцяло, поради което съдът неправилно е посочил, че от направените от ответника разноски му се дължат 2/3. Аргументира, че с оглед изхода на делото по жалбата на ответника, не му дължи разноски, тъй като за отхвърлената част на иска вече има присъдено възнаграждение и ако отново такова му се присъди, за една и съща отхвърлена част на иска за двете съдебни инстанции се присъждат на ответника два пъти разноски. Обосновава, че ако съдът не възприеме тези доводи, възнаграждението не може да надвишава 2930 лв.
Ответникът по частната жалба Гаранционен фонд – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок.
С въззивното решение съдът частично е уважил жалбата на ищеца, отменил е първоинстанционното решение и е уважил още за 40 000 лв. иска за застрахователното обезщетение и е оставил без уважение жалбата на ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил уважен над 60 000 лв. до 120 000 лв. За въззивната инстанция е осъдил ответника да плати на адв. П.К. на основание чл. 38 3А възнаграждение 3092 лв. и е осъдил ищеца да плати на ответника 5153 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК не е уважена по съображения, че юрисконсултското възнаграждение, съгласно чл.7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска 240 000 лв., е 7730 лв. и при отхвърлена част на жалбата на ищеца 2/3, същият дължи юрисконсултско възнаграждение 5153.33 лв., като са изложени и съображения, че същото не следва да се намалява поради прекомерност.
Частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е частично основателна. Както размерът на следващото се на адв. П.К. възнаграждение по чл. 38 ЗА, така и на юрисконсултското възнаграждение, съдът е определил на основание чл. 7 ал. 2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска 240 000 лв., докато ответникът с участието си във въззивния съд се защитава по жалбата на ищцата в отхвърлената част на иска над 120 000 лв. до 240 000 лв., и има участие и по своята жалба, която е срещу решението в уважената част на иска 60 000 лв. – общо 180 000 лв. Доколкото жалбата на ищеца е отхвърлена за 80 000 лв., размерът на дължимото от него юрисконсултското възнаграждение, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в редакцията към определяне на възнаграждението), е 2930 лв. Възнаграждението е определено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, затова не би могло да се прави от ищеца възражение за прекомерност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3143 от 20.09.2016 г. по гр.д.№ 4932/2015 г. на САС, постановено на основание чл. 248 ГПК, в частта, с която не е изменено въззивното решение относно юрисконсултското възнаграждение над 2930 лв. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Решение №646 от 04.04.2016 г. по гр.д.№ 4832/ 2015 г. на САС в частта за разноските – присъдено в полза на Гаранционен фонд – [населено място], на основание чл. 78 ал. 8 ГПК 5153 лв. – юрисконсултско възнаграждение над сумата 2930 лв. и отхвърля искането на Гаранционен фонд – [населено място] – за юрисконсултско възнаграждение над тази сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Г. Ш. – от [населено място] в останалата част – с която не е изменено въззивното решение в частта за разноските, които ищецът е осъден да плати на Гаранционен фонд – [населено място] на основание чл. 78 ал. 8 ГПК 2930 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: