О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.03.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 174 /2009 година
Производството е по чл. 278, ал.1 ГПК, във вр. с 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”З” О. , гр. Д. против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 485 от 12.12.2008 год., постановено по ч.възз.т.д. № 486/2008 год., с което е потвърдено определение № 1* от 19.09.2008 год. по т.д. № 670/ 2008 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените срещу С. Д. И. обективно съединени установителни искове.
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.124 ГПК и чл.130 ГПК, поради което иска отмяната му. Счита, че доколкото до приключване на съдебното дирене би могъл, съобразно създадената с чл.214, ал.1, пр.2 ГПК процесуална възможност за ищеца да измени исковата си претенция, да премине от установителен към осъдителен иск, то приетата от решаващата инстанция липса на правен интерес е необоснована и в противоречие с процесуалния закон.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК,във вр. с чл.274, ал.3 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че определението, предмет на подадената частна жалба попада в хипотезата на т.5 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, запазила действието си и при създадената с ГПК нова процесуална уредба на обжалване на определенията.
По реда на чл.276 ГПК ответната по частната жалба страна е възразила по допустимостта на подадената частна жалба, позовавайки се на липсата на изискуемата се от чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК аргументация, както по отношение на съществения правен въпрос, разрешен от въззивния съд, така и относно основанията по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно от страна на ответника се поддържа и становище за неоснователност на подадената частна жалба, поради отсъствие на твърдяните от частния жалбоподател пороци, което се иска оставянето и без уважение.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обусловената от редовността на същата процесуална допустимост, сама по себе си, обаче, не обосновава правен извод и за допустимост на самото касационно обжалване.
Съгласно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща, по отношение на частните жалби срещу определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото касационното обжалване е допустимо само при наличието на изчерпателно посочените от законодателя процесуални предпоставки от категорията на абсолютните отсъствието на които се явява процесуална пречка за осъществяване на касационен контрол от ВКС по отношение правилността на постановения съдебен акт – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос и по отношение на последния да е налице някой от селективните критерии, въведени с т.1-3 от чл.280, ал.1 ГПК, а те в случая не са налице.
Следователно обстоятелството, че частният жалбоподател не само не е формулирал изрично онзи съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл с обжалваното определение, но и не е конкретизирал кой от трите критерия за селекция, въведени с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК счита, че е налице, изключва, предвид принципа на диспозитивното начало, разглеждане на частната жалба на ТД ”З” О. , гр. Д. по същество.
Доколкото поддържаните от частния жалбоподател в тази вр. доводи, че обжалваното определение попада в хипотезата на т.5 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, запазила действието си и при създадената с действия ГПК уредба на инстанционен контрол над постановените от въззивния съд определения, имащи преграждащ за производството по делото ефект са неотносими към приложното поле на касационното обжалване и не могат обосновават нито едно от предвидените в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания, то същите не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд № 485 от 12. 12. 2008 год., по ч.възз.т.д. № 486/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: