О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр.София, 06.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5917 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2013г. по гр.д.№ 1877 / 2012г., с което АС София e уважил иск с правно основание чл.13б от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Жалбоподателите – Р. Б. Г., М. М. и Б. М. Г., чрез процсуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът –Д., чрез М. на ф, в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 14.05.2012 г., постановено по гр. дело № 766/2011г., Върховният касационен съд, ІІІ г.о., е обезсилил решение на въззивния съд като е приел, че същото е постановено по нередовна искова молба. Според състава на ВКС, нередовността на исковата молба се изразява в неуточнен предмет на делото поради несъответствие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а именно: ищецът е посочил, че завежда иска си в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за това, което не е успял да поиска и събере от наследододателя на ответниците по реда на чл.13б ЗСКИ – сумата от 1 000 000 лева, но сочи също, че това е номиналната стойност на компенсаторните записи, с които последният е обезщетен и му е издадено временно удостоверение. Делото е върнато на апелативния съд за повторното му разглеждане след отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С обжалваното решение при новото разглеждане на делото, като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил Р. Б., М. М. и Б. М. да върнат на Д., представлявана от М. на ф компенсаторни записи с номинална левова равностойност 1 000 000 /един милион/ лева на осн. чл.13б, ал.1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти/ЗСКИ/ и е оставил без разглеждане евентуалния иск на Д., представлявана от М. на ф, предявен на осн. чл.55, ал1, хипотеза 3 ЗЗД срещу Р. Б., М. М. и Б. М. за заплащане на сумата 435 000 /четиристотин тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща пазарната равностойност на компенсаторните записи към 25.02.2008 г.
Съдът е изложил съображения за това, че в изпълнеие на указанията на ВКС държавата ищец е уточнила иска си с молба от 05.06.2012 г. Прието е, че от представените по делото удостоверения за наследници, жалбоподателите – ответници по иска са наследници на М. Г., починал на 02.08.2004г. , който е един от наследниците на Г. К. – собственик на имот с площ от 2 898,176 дка с постройки върху него, отчужден с Указ № 40/1945г. С решение № 769/04.02.2000 г. на Областния управител на област М. е уважено искането на наследниците на Г. К., за обезщетяване чрез компенсаторни записи на за отчуждените през 1945 г. земи и постройки. С последващо решение № 1170/29.09.2000г. същият Областен управител на осн. чл.32, ал.1, изр.2 от ЗАП /отм./ е отменил решението си за обезщетяване, приемайки, че е нарушена разпоредбата на чл.4 ЗОСОИ и е приложен погрешен метод на оценка. Това решение е обжалвано от наследниците на Г. К., но е било потвърдено, както с решение на Окръжен съд Монтана от 04.03.2002 г. по адм. дело № 65/2001г., така и с решение на Върховния административен съд, от 26.06.2003 г. по адм. дело № 9380/2002 г., което е окончателно.
При тези данни съдът е приел, че искът с правно основание чл.13б ЗСКИ следва да бъде уважен, понеже основанието, на което компенсаторните инструменти са били издадени, е отпаднало чрез отмяната му по административен ред, потвърдена и с влязло в сила съдебно решение. Тъй като от заключението на вещо лице по делото се установява, че търговията с компенсаторни записи не е преустановена, с оглед изричната разпоредба на чл.13б от ЗСКИ, ответниците следва да бъдат осъдени да върнат на държавата компенсаторни записи с номинал 1000 000 лева, колкото техният наследодател е прехвърлил преди отмяната на заповедта за обезщетяване.
По отношение на възражението на жалбоподателите- ответници по иска за изтекла погасителна давност съдът е счел същото за неоснователно. Изложил е съображения за това, че петгодишният давностен срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114 ЗЗД, а в случая вземането произтича от неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание, поради което вземането става изискуемо от момента на отпадане на основанието и от този момент започва да тече петгодишната погасителна давност. Прието е, че основанието следва да се счита отпаднало от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е потвърдено решение № 1170/29.09.2000 г. на Областния управител. Решението на ВАС, с което окончателно е потвърден административният акт, е влязло в сила на 26.06.2003 г., а исковата молба е заведена на 24.01.2008 г. – следователно, преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Прието е, че евентуално съединеният иск за заплащане на паричната равностойност на компенаторните инструменти следва да бъде оставен без разглеждане поради уважаване на главния такъв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е чрез уточняване на нередовна искова молба да се разгледа ново искане, възможно ли е въззивният съд под формата на уточнение на нередовна искова молба да разгледа изменено искане и да постанови решение по него и когато е получено нещо след изтичане на прекрузивен срок налице ли е получено нещо без основание. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовават се на ТР№1/2001г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че въпросите, изброени в изложението към касационната жалба не са формулирани в контекста на дадени в акта на въззивния съд, разрешения на правния спор по тълкуването и прилагането на закона, а са отразени общо като въпроси по приложение на правната уредба. Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК изисква въпросите, изложени от жалбоподателя да са релевантни с оглед на разрешения с атакуваното решение спор, което в случая не е налице. Уточнението на исковата молба е допуснато от въззивния съд в изпълнение задължителните указания на ВКС в отменителното решение и не представлява изменение на иска, Произнасянето на ВКС в предходното производство по въпросът за преценката на обстоятелствената част на исковата молба и възможността да се претендира сумата по главния иск на основание чл.13б ЗСКИ е преклудиран. Разпоредбата на чл.13бЗСКИ ясно регламентира случаите, при които когато съд постанови, че компенсаторните инструменти са били издадени на отпаднало правно основание (какъвто е разглеждания случай), тогава съгласно текста, неоснователно обогатилото се чрез издаването им лице дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от датата на уведомяването му от органа по чл. 5, ал. 1 от закона. В този смисъл е и цитираното в мотивите на въззивния съд решение № 591 от 19.01.2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр. дело № 1759/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика за съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 29.04.2013г. по гр.д.№ 1877 / 2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: