О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 06.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №86/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба Г. Ц. Т. , против въззивно решение №517/03.11.2011 г. по гр.д.№467/2011 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №593/26.4.2011 г. по гр.д.№6101/2010 г. по описа на Врачанския районен съд, VІІІ-ми граждански състав, с което е признато за установено, че Г. Ц. Т. от [населено място] дължи на [фирма] – В., сумата 4494,02 лева – главница и 1547,83 лева – лихва.
Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против първоинстанционно решение постановено по обективно съединени искове, всеки от които е с цена до 5000 лева – 4494,02 лева и 1547,83 лева.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че касационната жалба е подадена на 06.12.23011 г. в срок от надлежна страна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол предвид нормата на чл.280, ал.2 ГПК, редакцията след изменението на ГПК – ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.
Поради това касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№2777/06.12.2011 г., подадена от Г. Ц. Т. от [населено място], против въззивно решение №517/03.11.2011 г. по гр.д.№467/2011 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №593/26.4.2011 г. по гр.д.№6101/2010 г. по описа на Врачанския районен съд, VІІІ-ми граждански състав, с което е признато за установено, че Г. Ц. Т. от [населено място] дължи на [фирма] – В., сумата 4494,02 лева – главница и 1547,83 лева – лихва.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: