О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 06.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 81/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу разпореждане № 2716 от 10.11.2015 г. на съдията – докладчик по т. д. № 177/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.50/2015 г./ е върната касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу постановеното по делото въззивно решение № 187 от 19.06.2015 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно поради нарушение на закона. Излага доводи, че исковете по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ са специални и подлежат на разглеждане от три съдебни инстанции, независимо от цената им. Навежда аргументи, че в конкретния случай цената на иска надвишава 20 000 лв., тъй като независимо от отразената в договора за продажба на дружествени дялове продажна цена – 3 300 лв., в решението си въззивният съд е приел, че действителната стойност на дяловете е 129 473.52 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма] – [населено място], който оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 187 от 19.06.2015 г., постановено по т. д. № 177/2015 г., Варненски апелативен съд е потвърдил решението по т. д. № 132/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ договор от 17.01.2013 г., с който [фирма] продава на [фирма] /сега [фирма]/ правото на собственост върху 66 дяла, формиращи 66 % от капитала на [фирма]. В съобразителната част на решението е прието, че е налице нееквивалентност на престациите по сделката, тъй като дружествените дялове са продадени за цена 3 300 лв., а установената по делото тяхна действителна стойност е 129 473.52 лв.
Въззивното решение е обжалвано от [фирма] /н./ с касационна жалба, подадена на 27.07.2015 г. Касационната жалба е върната като недопустима с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 2716 от 10.11.2015 г., след като съдията – докладчик по т. д. № 177/2015 г. е направил извод, че цената на предявения по делото иск – 3 300 лв., е под 20 000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.50/2015 г./.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Посочената разпоредба е в сила от 07.03.2015 г. и съгласно § 14 ПЗР на З., обн. в ДВ бр.50/2015 г., се прилага за всички касационни жалби, подадени след влизането й в сила.
Предмет на обжалване с касационната жалба на [фирма] е въззивно решение по търговско дело, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Касационната жалба е подадена след влизане в сила на разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК и по аргумент от § 14 ПЗР на З. преценката за допустимостта й е подчинена на уредените в тази разпоредба правила за достъп до касационен контрол. Независимо, че е предмет на специална уредба в Търговския закон, искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ се разглежда по общия исков ред, поради което касационното обжалване на постановеното по него въззивно решение е в зависимост от предпоставките на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че с оглед цената на иска по чл.647, ал.3, т.1 ТЗ въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, по искове за съществуване на договор цената на иска се съизмерява със стойността на договора. С предявения по делото иск е поискано да се обяви за недействителен на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ договор за продажба на дружествени дялове, в който е уговорена продажна цена 3 300 лв. Уговорената цена формира стойността на договора по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, а съответно и цената на иска, и тъй като тя е под предвидения в чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Поради необжалваемостта на решението подадената срещу него касационна жалба е недопустима и правилно е върната от въззивния съд.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че цената на иска е равна на действителната стойност на дружествените дялове, установена в хода на делото чрез заключението на счетоводната експертиза. Действителната стойност на дружествените дялове е от значение за основателността на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, но не може да служи като критерий за определяне на цената на иска. Цената на иска, когато той е оценяем, се посочва от ищеца в исковата молба – чл.127, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл.70 ГПК, и може да бъде променяна само по реда на чл.70 ГПК или по реда на чл.214 ГПК при промяна на размера на иска по инициатива на ищеца. В конкретния случай цената на иска е определена при завеждане на делото по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – съобразно стойността на договора, която е непроменлива величина, и тъй като тази стойност е под 20 000 лв., касационен контрол върху въззивното решение не може да бъде осъществен съгласно действащата разпоредба на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане по в. т. д. № 177/2015 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2716 от 10.11.2015 г. на съдията – докладчик по т. д. № 177/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу постановеното по делото въззивно решение № 187 от 19.06.2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :