2
определение по гр.д.№ 128 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 14.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 128 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Б. против решение № 1575 от 18.11.2011 г. по в.гр.д.№ 2039 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решение № 45 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 153 от 2005 г. на Първомайския районен съд, като по същество е допусната делба на оставени в наследството на К. А. Г., починал на 27.09.1968 г. земеделски имоти между неговите наследници при квоти: по 18/72 ид.ч. за Г. Д. Б., С. Д. Т. и М. А. Л., по 7/72 ид.ч. за А. К. Г. и В. К. Г. и 4/72 ид.ч. за Е. Й. Г..
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди си, че квотата на касатора Г. Б. следва да бъде по-голяма, тъй като дела на майка му Деля К. Б. /дъщеря на бившия собственик К. Г./ се наследява само от него по силата на саморъчно завещание на Деля Б. от 29.08.1988 г. Счита за неправилно приетото от въззивния съд, че горепосоченото саморъчно завещание е нищожно на основание чл.42, б.”в” от Закона за наследството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основаниe за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било произнасянето на ВКС по въпроса дали съдът има право да тълкува, отменя или променя волята на завещателя.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Т., М. А. Л., А. К. Г., В. К. Г. и Е. Й. Г. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е допуснал делба на оставените в наследството на К. Г. земеделски земи между неговите наследници по квоти съобразно ЗН. Съдът е приел, че Г. Б. няма право на по-голяма квота, включваща и квотата по закон на сестра му С. Т., тъй като завещанието на Деля К. Б. /дъщеря на общия наследодател К. Г. и майка на съделителите Г. Б. и С. Т./ от 29.08.1988 г. е нищожно поради противоречие със закона- чл.42, б.”в” от Закона за наследството, тъй като изразената от завещателката воля не била за безвъзмездно разпореждане с имуществото й, а за разпореждане срещу насрещно задължение на надарения да полага грижи за завещателката до края на живота й.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос /дали съдът има право да тълкува, отменя или променя волята на завещателя/ е неотносим по делото, по което не се касае за тълкуване или промяна на завещанието, а до преценка на действителността на това завещание като едностранна сделка. Независимо от това, по горепосочения въпрос има трайна и последователна практика на ВКС, включително и задължителна такава /например решение № 855 от 11.12.2010 г. по гр.д.№ 1497 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, на която обжалваното решение напълно съответства и в която се приема, че по възникнал спор за собственост или за делба гражданският съд има право да тълкува волята на завещателя в завещанието, както и че има право да не зачита тази воля, когато констатира, че завещанието е нищожно на някои от посочените в ЗЗД или в ЗН основания. От постановяването на тази съдебна практика до настоящия момент не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради това касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1575 от 18.11.2011 г. по в.гр.д.№ 2039 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.