Определение №189 от 7.4.2010 по ч.пр. дело №190/190 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№189
 
София, 7.04. 2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 април две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
  Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 190/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на Ц. В. Ц., чрез пълномощника му адвокат Д против определение № 255 от 25.01.2010 год. по ч. гр. д. № 176/2010 год. на Пловдивския окържен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. В. Ц. против определение от 10.11.2009 год. по гр. д. № 8572/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечаване на предявените от него искове против „А” Е. гр. П. за връщане на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД на сумата 5800 евро заплатена от ищеца по сключен с дружеството предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, поради развалянето му, и за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сумата 11600 евро внесено от ищеца капаро в двоен размер, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на дружеството, подробно описан в диспозитива на определението.
Ответникът „А” ООД гр. П. не е подал писмено становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба недопустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд постановено по реда на чл. 395, ал. 2 ГПК, с което не е уважена молба за допускане на обезпечаване на предявени от жалбоподателя искове за парични вземания с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението по обезпечаване на иска може да се обжалва с частна жалба. Посочената разпоредба е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), затова следва да се приложи т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, според която определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато определението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечаване постановено от първоинстанционния съд, поради което настоящата частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ц. В. Ц. против определение № 255 от 25.01.2010 год. по ч. гр. д. № 176/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top