О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N189
София, 08.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 863/2015 година
Производство по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 342 от 16.10.2014 г. по т.д.№ 1990/2014 г. на ВКС, Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 91 от 11.04.2014 г. по в.т.д.№ 109/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 05.11.2013 г. по т.д.№ 64/2012 г. на Окръжен съд-Разград. С последното е отхвърлена молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], поради недоказана активна материално-правна легитимация на [фирма] като кредитор на същото дружество, но е уважена молбата на присъединилия се в производството по реда на чл. 629 ал.4 ТЗ кредитор [фирма], като е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл.630 ал.2 ТЗ, с определена начална дата на неплатежоспособност 23.02.2012 г.
В частната жалба са въведени доводи за незаконосъобразност на изградения с определението извод за липса на правен интерес от обжалване на обявителното решение поради постигане на целения от него правен резултат- откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа се, че действително целта на подадената молба по чл.625 ТЗ е откриване на производство по несъстоятелност, но се застъпва становището, че липсва правна пречка молителят в хода на процеса да ревизира първоначалната си позиция. Интересът от обжалването е обоснован и с отговорността за съдебно-деловодните разноски.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С подадената касационна жалба дружеството не е оспорило извода за липсата на легитимацията му на кредитор, а на нейното естество, като е поддържал, че същата има процесуален, а не материално-правен характер, поради което отричането й по отношение на молителя по чл.625 ТЗ обосновавало извод за недопустимост на производството по несъстоятелност, включително и по отношение на присъединилия се по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитор поради подчиненото му, второстепенно положение в процеса. По така изложените съображения касаторът е поискал обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството, като при условията на евентуалност е поддържано искане за отмяната му като неправилно и отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВКС е приел, че касационната жалба на [фирма] е ограничена до обжалване на потвърдителното решение относно отхвърляне на молбата на дружеството за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] по съображения за липса на материалноправна легитимация – липса на качество на кредитор. Посочено е, че без обжалване на решението по същество относно откриване производство по несъстоятелност на [фирма] /за което касаторът безспорно би имал правен интерес, с оглед поддържане на различна начална дата на неплатежоспособност и различни предпоставки за откриване на производството – по чл.630 ал.1 ТЗ, вместо по ал.2 на същата разпоредба/, касационната жалба на [фирма] се явява лишена от правен интерес и като такава е недопустима. Изложено е, че само по себе си решение в противен смисъл относно материалноправната легитимация на касатора не би създало сила на пресъдено нещо относно качеството му на кредитор на [фирма], а интерес от промяна в предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност касаторът не поддържа в касационната си жалба и в този смисъл, потвърдителното решение на въззивния съд в тази му част е влязло в сила и има обвързващо действие и спрямо касатора / чл.630 ал.3 ТЗ /.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният закон признава право на жалба в полза на всяка от страните в гражданския процес, но възникването на правото и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес от обжалване на постановено от инстанциите съдебно решение. Целта на въззивното, респ. касационно обжалване е да се постигне благоприятна за страната промяна в резултата от разглеждането на правния спор, поради което на първо място правният интерес принадлежи на страната, за която обжалваното решение е неизгодно и на второ, но не по значение място е чрез проведения инстанционен контрол да постигне благоприятен за нея резултат.
В разглеждания случай първата от посочените предпоставки безспорно е налице, доколкото с обжалваното решение е отречено качеството на касатора на кредитор на обявения в несъстоятелност търговец, което го лишава от възможността да съдейства за постановяване адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност – досежно началната дата на неплатежоспособност, прилагане кореспондиращо на фактическите обстоятелства правно основание – чл. 630, ал. 1 или ал. 2 ТЗ или чл. 632 ТЗ, а също и интерес от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността.
Втората от посочените предпоставки обаче не е налице. Доколкото с касационната си жалба касаторът е целял да се прекрати поради недопустимост образуваното срещу длъжника производство, респ. да се отхвърли като неоснователна молбата за обявяването му в неплатежоспособност, то очевидно с подадената касационна жалба се цели благоприятна за длъжника, но не и за касатора – молител по чл.625 ТЗ промяна в правния резултат. Според основното правило на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, страните в гражданския процес участват в делата за защита на собствените си субективни права и интереси и не могат да предявяват от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Търсената от касатора промяна в резултата на правния спор не сочи на извод за съществуване на правен интерес от предприетото касационно обжалване, а отсъствието му от обжалване води до недопустимост на подадената касационна жалба и на инициираното с нея производство, поради което правилно предходният тричленен състав на ВКС е оставил същата без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 342 от 16.10.2014 г. по т.д.№ 1990/2014 г. на ВКС, Първо търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: