О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1990/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. от [населено място] срещу въззивно решение 1054 от 20.11.2013г., постановено по т.д.№ 1389/13.г. на Варненския окръжен съд, т.о. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 212 от 13.11.2012г. по гр.д.№ 546/11г. на Провадийския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между Н. А. М., Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] „М. дружество П.”, АД, [населено място] и [фирма]- в ликвидация, [населено място], че поземлен имот № 025059 с площ от 5,564 дка и поземлен имот № 025060 с площ от 10,775 дка, находящи се в землището на [населено място], Варненска област, срещу които е насочено изпълнението и е обявена публична продан по изпълнително дело не са собственост на длъжниците „М. дружество П.”, АД и [фирма]- в ликвидация на основание чл.440 ГПК, като постановено по непредявен иск и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск след даване на указания на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба /несъответствие между обстоятелствена част и петитум/.
За да постанови решението си въззивният съд е взел предвид изложеното в исковата молба, че на 02.09.10г. е бил уведомен, че по образувано изпълнително дело е обявена публична продан за задължение на длъжника [фирма] на собствените му два недвижими имота в [населено място] и е изложил твърдения, че е придобил имотите по силата на постановление за възлагане от 30.03.2006г. на Агенцията за държавни вземания и ги владее от тогава, както и че вписаната от взискателя законна ипотека върху имотите му е непротивопоставима. Петитумът на иска е за признаване за установено в отношенията между страните, че вторият и третият ответник не са собственици на имотите, срещу които е насочено принудително изпълнение и е направено искане за заличаване на вписаната от взискателя законна ипотека на основание чл.19 ПВ.
Ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е изразил становище, че на 24.09.2008г. върху имотите, собственост на приватизирано дружество [фирма], е вписана законна ипотека, на основание § 23 от ЗИДЗПСК, вр. с чл.168 ЗЗД, за обезпечаване изпълнението на парични задължения на приватизиращото дружество- длъжник [фирма], произтичащи от договор за приватизационна продажба, а по молба на съдебния-изпълнител върху имотите е била вписана и възбрана. Изложени са и доводи, че извършеното на 29.07.09г. вписване в Служба по вписванията – [населено място] на правата на ищеца, произтичащи от постановлението за възлагане не могат да бъдат противопоставени на АПСП, тъй като е направено след вписването на законна ипотека в полза на взискателя и възбрана от ЧСИ.
При така очертания от страните предмет на спора и обем на дължима защита съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск не е по чл.440 ГПК, а е по чл.439, ал.1 ГПК. Прието е, че ищецът няма качеството на трето лице по смисъла на чл.440 ГПК, тъй като не е намерен във владение на имотите при насочване на принудителното изпълнение, а е конституиран в изпълнителното производство като адресат на принудата по изпълнителния лист по силата на чл.429, ал.3 ГПК за субективните предели на изпълнителния титул. Изложени са и съображения, че молбата на взискателя за насочване на изпълнението върху недвижимите имоти на ищеца не е основана на твърдения, че имуществото е собственост на длъжника, а се основава на неговото обезпечително /ипотечно/ право, както и че същият не оспорва правото на собственост на ищеца, но твърди, че той трябва да търпи принудителното изпълнение поради непротивопоставимост на неговите права на правата на взискателя, респ. че спорът между страните е за действителността на ипотечно право по законна ипотека и за противопоставимостта му на действителния собственик, който следва да бъде разрешен по реда на чл.439, ал.1 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: 1. когато към момента на налагане на законна ипотека върху недвижим имот същият не се намира в патримониума на длъжника, следва ли собственикът на имота да се третира като ипотекарен гарант за чуждо задължение, без да е изразил съгласие за това и 2. към кой момент купувачът на имот, продаден на публична продан от публичен изпълнител към НАП е станал собственик на имота – към датата на възлагане или към датата на вписване на постановлението за възлагане в Агенцията по вписванията, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за прилагането на закона.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решение, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая поставените от касатора материалноправни въпроси нямат никакво отношение към решаващия извод на въззивния съд, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, респ. не обуславят изхода на спора, поради което и същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Обуславящите изхода на спора въпроси са от процесуалноправен характер, а отговор на поставените въпроси следва да бъде даден при евентуалното разглеждане по същество на предявения иск. В изложението други въпроси не са формулирани от касатора, а вместо това са направени общи касационни оплаквания за неговата неправилност, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване само на посоченото по-горе основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които освен това не са и налице.
Разноски за настоящото производство в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са била направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение 1054 от 20.11.2013г., постановено по т.д.№ 1389/13.г. на Варненския окръжен съд, т.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: