Определение №189 от по гр. дело №150/150 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 189
 
София, 09.03.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5 март две хиляди и девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА 
 
           ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА БОНЕВА
 МИМИ ФУРНАДЖЕВА
 
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 150 /2009  година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Смолянският окръжен съд с решението си от 23 октомври 2008г по гр.д. № 444/2008г отменил решението на Девинския районен съд от 02.04.2008г по гр.д. № 306/2007г и вместо него постановил ново решение. С него Окръжният съд осъдил Прокуратурата на Република България и Военния съд в гр. П. да заплатят солидарно на И. Д. Д. от с. Б.. Смолян сумата 7 500 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно обвинение в извършване на престъпление след като е бил оправдан и след като наказателното производство по чл.148 ал.1 т.г.1 и 4 НК срещу него е било прекратено,заедно със законната лихва считано от 21.12.2001г до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 550 лева. Допълнително с определение от 01.12.2008г Смолянският окръжен съд е присъдил в полза на ищеца и още 500 лева.
Касационни жалби срещу горното решение са подали ответниците – военен съд и за Прокуратурата на Република България-от прокурор при Смолянската окръжна прокуратура.
Като основания за допустимост жалбоподателите са посочили тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК посочени както
в касационната жалба на Пловдивски военен съд,така и в тази на Прокуратурата на РБ.
Пловдивският военен съд е подал жалба и срещу определението на Смолянския окръжен съд от 01.12.2008г с което допълнително ответниците са осъдени да заплатят на И. Д. Д. направени по делото разноски в размер на 500 лева.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за каса;ция на въззивното решение,прие следното:
Същественият материално правен въпрос,разрешен от Смолянския окръжен съд,а именно-дали съдът,постановил присъда по незаконно обвинение срещу гражданин,който по-късно е бил оправдан и признат за невинен,се дължи обезщетение за вредите които е претърпял на основание чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и дали изобщо се дължи обезщетение,-не е в противоречие на практиката на ВКС и на закона. В исковата молба са посочени обстоятелствата,на основата на които ищецът Д предявил исковете си и задължение на решаващият съд е било да квалифицира правно спора. В исковата молба е била посочена точно хронологията на деянията: образуване на предварително производство срещу И. Д. Д., повдигане на 8 обвинения в извършване на престъпления- 4 обвинения по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 ал.1 НК и 4 обвинения по чл.148 ал.1 т.т.1 и 4 НК, вземане мярка за неотклонение „подписка”, изготвяне на обвинителен акт и внасяне за разглеждане в Пловдивския военен съд,където представителя на прокуратурата е поддържал обвиненията и постановяване присъда от Военния съд гр. П. от 05.07.2001г по н.о.х.д. № 358/2000г,с която е бил признат за виновен и осъден по четири от внесените обвинения-тези по чл.131 НК. След това с присъда № 208 от 21.11.2001г по н.ох.д. № 183/2001г на Военно апелативния съд гр. С. ищецът бил признат за невинен в това че на 11.03.2000г в гр. Д. като лице от състава на полицията при изпълнение на службата си е причинил леки телесни повреди на 4 граждани и на основание чл.302 НК го оправдал по повдигнатото обвинение.
Тези твърдения са били потвърдени от приложените наказателни дела и Смолянския окръжен съд спазвайки точно разпоредбите на чл.2 т.2 и т.3 ЗОДОВ,определил обезщетението в размер общо на 7 500 лева. Според този Закон обезщетение се дължи,както от Прокуратурата на Република България,така и от съдът,осъдил лицето на наказание по Наказателния кодекс,като в ЗОДОВ не е казано че тази присъда с която лицето е било осъдено задължително е трябвало да влезе в сила. Достатъчно е да има осъждане на наказание по НК,а след това ,след като друг съд го признае за невинен ,осъденото лице има право на обезщетение по специалния ред,определен в ЗОДОВ. Това е така и съобразно практиката на ВКС,изразена в Тълкувателно решение № 3/2004г.
Тези права не са оспорени и в приложеното решение № 1017/2005г на ВКС,4-то гр.отд.
А що се касае до двете приложени към касационните жалби решения, на Д. окръжен съд, правните въпроси разрешени с тях са различни и се отнасят до Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица и до пенсионните въпроси,свързани с тази реабилитация.
Решението на Смолянския окръжен съд е съобразено и с петитума на исковата молба-искано е солидарно осъждане и това е допустимо с оглед разпоредбите на чл.53 ЗЗД и съобразно конкретния случай е определено обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд счита,че не са разрешени съществени материално правни въпроси в противоречие нито с практиката на ВКС,нито с тази на съдилищата. А разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК има предвид противоречива практика на отделните състави на ВКС,която се преодолява с тълкувателно решение.
Настоящият случай не е такъв. Не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване и за това и искането за допускане до касационно разглеждане на подадените жалби,следва да се остави без уважение.
Тъй като по делото е подадена от Пловдивския военен съд и частна жалба срещу определението на Смолянския окръжен съд от 01.12.2008г с което допълнително се присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски,Върховният касационен съд приема,че тя също е неоснователна. Както е посочено и в самото определение Смолянският окръжен съд не е взел предвид писмените доказателства за направени разходи за адвокатски хонорар,представени пред Софийския градски съд. Тези разноски също се дължат от ответниците и законосъобразно са били присъдени.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 23.10.2008г по гр.д. № 444/2008г.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Смолянския окръжен съд от 01.12.2008г по гр.д. № 444/2008г
 
РЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар