O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 14.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4487 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 770/19.06.2008 година на С. А. П. от гр. Я. срещу въззивно Решение Nо 131 от 03.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 231/2008 година на Ямболския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 229 от 01. 04.2008 година по гр.д. Nо 189/2008 г. на Ямболския районен съд по отхвърления иск по чл. 222 ал.3 КТ за присъждане на обезщетение, поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 2 234.88 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 222 ал.3 КТ във вр. с §5 от ПЗР на КСО, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. Др. Д. АК гр. Я. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК – същественият материално правен въпрос за възможността да се получи обезщетението по ПМС 31/11.02.1994 година в размер на 6 брутно възнаграждение когато е отпусната пожизнена лична пенсия на основание с §5 от ПЗР на КСО, без да са навършени годините за пълна пенсия, разрешен в противоречие със съдебната практика. Представени са :Решение Nо 846 от 14.09.1990 г. по гр.д. Nо 500/1990 г. на III отд. ВС, Решение от 16.12.2004 г. на ОС –Велико Т. по гр.д. Nо 571/2004 г. и Решение Nо 1787/2002 г. на III отд. на ВКС.
По делото не е подаден отговор в срока по чл. 287 ал.1 ГПК от ответника по касация – ЦДГ Nо 18 „Л” гр. Я..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. П. е оставил в сила решението на първата инстанция на основание чл. 222 ал.2 предл 2-то КТ по отхвърления иск за присъждане на обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 2 234.88 лв. , приемайки, че право на обезщетение имат само лицата , който са придобили право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не и тези , който са придобили право на лична пенсия на основание § 5 от ПЗР на КСО.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с практика на съдилищата – посочените решение на ВКС и на състави на ОС- Велико Т.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният материално правен въпрос ограничава ли законодателят възможността за получаване на обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ само от лицата придобили право на пълна лична пенсия или се включват и тези , придобили право на лична пенсия на основание с §5 от ПЗР на КСО, без да са навършили пълните години за пенсия, безспорно е съществен по см. на закона.
С оглед на застъпените становища по цитираните решения на състави на ВКС и ОС и това по обжалваното решение на въззивния съд , следва да се приеме , че е налице противоречива практика по тълкуването и приложението на релевирания материално правен въпрос и са налице основанията по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване .
С оглед характера на спора- трудов , пропорционална държавна такса не следва да се събира.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 770/19.06.2008 година на С. А. П. от гр. Я. срещу въззивно Решение Nо 131 от 03.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 231/2008 година на Ямболския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 229 от 01. 04.2008 година по гр.д. Nо 189/2008 г. на Ямболския районен съд по отхвърления иск по чл. 222 ал.3 КТ за присъждане на обезщетение, поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 2 234.88 лв.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………………………. , за която дата да се призоват страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: