О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 13.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 66/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Н. Р. от с. Г., община П. чрез процесуален представител адвокат К против въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 136/23.10.2009 г., постановено по гр. д. № 260/2009 г.
С обжалваното решение Д. Н. Р. е осъден да заплати на А. М. А. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 2277 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждане на лек автомобил „Ф” с ДК№ Т* ведно със законна лихва от 6.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 230.75 лв. за първа инстанция и 264.54 лв. за въззивната инстанция.
По допустимостта на касационния контрол касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че практиката на съдилищата при решаване на спорове от този характер е противоречива по въпроса за тежестта на доказване на причинната връзка между поведението на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Позовава се на решение № 2/5.01.1965 г. по гр. д. № 21332/64 г., ВС, І г. о.; решение № 998/19.11.2008 г. по гр. д. № 1860/2007 г., ВКС, І г. о.; решение № 330/9.12.2008 г. по гр. д. № 1493/2007 г., ВКС, ІV г. о.; решение № 1190/24.11.2008 г. по гр. д. № 3364/2007 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 710/25.07.1985 г., ВС, ІV г. о. Счита, че е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че произнасянето по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За ответника по касация А. М. А. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна с писмен отговор от процесуален представител Р. М.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
Въззивният съд е уважил иска за имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД до размер на присъдената сума. Приел е за установено, че на 6.09.2008 г. собственият на ищеца лек автомобил „Ф” е бил управляван от ответника с несъобразена с релефа и пътя скорост, при което на десен завой ответникът е загубил контрол върху автомобила, последният е излязъл от пътното платно и се е ударил в сградата на С. техникум в гр. Т.. Вследствие на произшествието автомобилът е получил увреждания в такъв размер, вид и степен, че е било невъзможно или изключително трудно неговото възстановяване и ремонт, поради което автомобилът е бил предаден за вторични суровини. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД и е уважил иска до размер на сумата 2277 лв., определен съгласно заключение на вещо лице и съобразно данните по делото, че за предадения за скрап автомобил ищецът е получил сумата 500 лв.
Общото основание за селектиране на касационните жалби съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Въпросът трябва да е конкретен, да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт.
С разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК по императивен начин е регламентирано задължението на касатора да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, в противоречие с практиката на съдилищата /т. 2/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да е посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните от касатора с изложението относно допускането на жалбата до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за това. Същото разрешение е налице и в случаите, при които касаторът е посочил въпрос, по който въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение.
Такъв е конкретният случай.
В изпълнение на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил въпроса: тежест на доказване на причинната връзка между поведението на дееца и настъпилия вредоносен резултат /въпросът е непрецизно формулиран като тежест на доказване на причинна връзка между увреждането и вината/. По този въпрос въззивният съд не се е произнасял с постановеното решение. С обжалваното решение съдът е обсъдил и е преценил събраните по делото доказателства, на основание на които е постановил общият правен извод, че искът за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД е доказан по основание до размера на присъдената сума. Липсва каквото и да било обсъждане и изразено становище от въззивния съд по въпроса за тежестта на доказване причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, което да бъде преценявано във връзка с основанията за допустимост, на които касаторът се е позовал.
Конкретният случай не е идентичен, нито сходен с предмета на делата, по които ВКС се е произнесъл с приложените към жалбата определения по допустимост на касационното обжалване № 136/23.02.2009 г. по гр. д. № 4500/2008 г., І г. о. и определение № 2/7.01.2009 г. по гр. д. № 3376/2008 г., ІV г. о.
По първото от тях касационно обжалване е допуснато по материалноправни и процусуалноправен въпроси, а именно: общата забрана да не се вреди другиму и конкретната забрана за ЮЛ да не възлагат дейност, в изпълнение на която могат да настъпят вреди как се отнася към дружества, изпълняващи обществено значими дейности, като електроразпределение и електропреносна дейност, която е специално регламентирана и конкретно как се отнасят текстовете на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 15, т. 4, б. „б” от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и задълженията на титуляра на сервитутното право по чл. 15, т. 6 и по чл. 21, т. 7 от същата наредба; притесненията от описаното деяние подлежат ли на репариране съгласно чл. 51 ЗЗД и може ли съдът да игнорира доказателства при формиране на правните си изводи.
А с второто определение касационно обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за причинната връзка като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 45 ЗЗД именно поради липса на причинно-следствена връзка между действията на съдията при РС-Ч. и причинената на ищеца вреда, а именно: при вписани две договорни ипотеки издаденото от съдията при РС-Ч. удостоверение, че имотите на заемополучателя не са обременени с тежести причинило ли е увреждането на ищеца, който при тази информация е сключил договора.
Предвид изложеното не следва да се поставят на обсъждане приложените към жалбата съдебни решения в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Търговищки окръжен съд № 136/23.10.2009 г., постановено по гр. д. № 260/2009 г. по касационна жалба от Д. Н. Р. чрез адвокат К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: