ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189
София23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 117 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. А. М. Е. Н. против решение № 121/14.11.2008 г. по т.д. № 230/2008 г. на Бургаски АС, с което е оставено в сила решение № 187/4.07.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на Бургаски ОС, с което се отхвърля иска по чл.19,ал.3 ЗЗД на касатора срещу П. , рехабилитация и отдих ЕАД-София.
С обжалваното решение е прието следното: Открита е процедура за продажба на обособен обект от имуществото на ПРО ЕАД. С протокол № 6/22.04.2003 г. надзорния съвет на НОИ, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ПРО Е. , е дал съгласие на Съвета на директорите на Е. да извърши продажба на обособена част от имуществото на дружеството, на касатора за сумата 224 422 лв. без ДДС, при срок за плащане-100% при нотариално оформяне на сделката, което да стане до 30 дни от решението. Следователно, бил е налице валиден предварителен договор. Обаче, с последващо решение от 6.04.2005 г., НС на НОИ е отменил решението си от 22.04.2003 г. Това решение създава фактическо положение на липса на елементи, характеризиращи предварителния договор.
В приложеното към касационната жалба, по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени т.1 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
За прецизност следва да се отбележи, че т.1 включва задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на тричленните състави на ВКС по новия ГПК, а противоречие с практиката досега на тричленните състави се включва в т.2. Във всички случаи става дума за практика по граждански и търговски дела.
Касаторът твърди, че предварителен договор не може да бъде развален с едностранно волеизявление на продавача, видно от решение № 166/13.03.2003 г. по гр.д. № 697/2002 г. на ВКС-ІІ г.о. Това е така, но с допълнението-ако купувачът е изпълнил своето задължение. Но в обжалваното решение не става дума за разваляне на предварителен договор, а за липсата на съществени условия на окончателния. Затова е неотносимо и твърдяното противоречие с Р № 277/2.03.2000 г. по гр.д. № 1350/99 г. на V г.о.
Крайният извод на съда е съобразен както със съответните разпоредби на материалния закон, така и с процесуалните правила, уреждащи особеното исково производство по Гл. ХХХ ГПК-отм. Щом като императивното изискване по чл.19,ал.3 ЗЗД е предварителният договор, чийто предмет е обещание за продажба на недвижим имот, да бъде сключен в писмена форма, въззивната инстанция, в съответствие със съдебната практика, е съобразила, че неспазването на това изискване е пречка да се породи целеното с тази фигура правно действие. Допълнителното изискване по ал.2 на чл.19 ЗЗД – за задължително наличие в съдържанието на предварителния договор на уговорки относно съществените условия на окончателния, имплицитно предпоставя сключен в установената от закона форма за валидност предварителен договор. Освен това, сключването на договор не обхваща в себе си и предхождащото го водене на преговори-арг. чл.12 ЗЗД.
Касаторът се позовава и на Р № 1023/28.10.98 г. по гр.д. № 792/97 г. на ВКС-ІІ г.о., с което е прието, че не е нищожен предварителният договор за продажба на недвижим имот поради неплащане на пълния размер на уговорената цена от купувача. Но в обжалваното въззивно решение не е прието, че договорът е нищожен. С Р № 1442/23.12.2003 г. по гр.д. № 411/2003 г. на ВКС-І т.о. е прието, че неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението си за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения /във връзка с остойностено задължение по договор за наем и неустойки/. Но в обжалваното решение не се говори за неизправна страна, а и не това обуславя еднозначно съдържанието на решението.
За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Доводите за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното посочване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 121/14.11.2008 г. по т.д. № 230/2008 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: