О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 12.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 963 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. „З” О. чрез адвокат П срещу решение № 163/30.06.2009 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 314/2009 г., с което е отменено уважително решение на П. районен съд /ПРС/ по иск на настоящия касатор срещу Н. з. к. /НЗОК/ по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 2800 лв. и е постановено друго решение, отхвърлящо иска и прекратяващо производството по същият иск, предявен срещу Районна з. к. /РЗОК/ гр. П..
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на процесуални правила и материален закон, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – НЗОК и РЗОК гр. П. не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПРС е сезиран с иск от Г. „З” О. срещу НЗОК, като главен ответник, за сумата 2800 лв., съединен при условие на евентуалност с иск за същата сума срещу РЗОК гр. П.. Ищецът твърди, че претендираната сума му е удържана от ответниците без основание. ПРС е уважил иска срещу НЗОК. ПОС е отменил решението му и е постановил друго, с което е отхвърлил иска срещу НЗОК и е прекратил производството по иска срещу РЗОК гр. П.. ПОС е приел, че сумите са получени от НЗОК на правно основание, като този си извод съдът обосновава с приложението на §11 от ПЗР на ЗЗО и чл.4 ал.2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2007 г., както и Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в уточнението си към касационната жалба визира като основание за допускане на касационно обжалване нищожност на решението на ПОС и липса на практика по аналогични казуси. Твърденията и доводите на касатора са противоричиви и взаимно изключващи се. От едно страна се твърди, че решението на ПОС е нищожно, тъй като липсват мотиви по възраженията на Г. „З” О. и решението на ПОС не е подписано от всички съдии. Поради липсата на мотиви касторът твърди, че не може да изложи основания за допускане на касационно обжалване. Но твърди още, че няма съдебна практика по аналогични съдебни казуси, а решението на ПОС противоречи на влязло в сила решение № 1298/04.12.2006 г. по адм.д. № 3696/2006 г. на ВАС.
Видно от гр.д. № 314/2009 г. на ПОС, приложеното в него в оргинал решение, постановено от ПОС, предмет на настоящата касационна жалба, съдържа мотиви, изложени на шест страници и е подписано – положени са три подписа на членовете на състава, при което няма основание да се приемат доводите за нищожност, визирани в основанията за допускане на касационно обжалване и установени с приложено фотокопие само от диспозитив на решението на ПОС с положени два подписа – това фотокопие на част от решението на ПОС не опровергава наличното в оригинал в цялост решение на ПОС с мотиви, подписано от състава, който го е постановил. Непраавилността на на обжалваното решение, каквато по същество релевира касаторът, е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и не може да се обсъжда на този етап като основание за допускане на касационно олбжалване по чл.280 ал1 ГПК, тъй като законът разграничава основанията в двете хипотези и по съдържание, и по последователност на произнасяне по тях.
Доколкото не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не може да се приеме наличие и на допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Освен това следва да се посочи, че противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК визира практика по граждански дела – задължителна и на тричленни състави, не и практика по административни дела. Само бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава приложение на тази хипотеза.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163/30.06.2009 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 314/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.