3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 19
София, 10.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 805/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. фонд „З.” срещу определение № 401 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 737/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5260 от 25.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 2176/2010 г. на В. районен съд. С последното първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист срещу К. Г. С. за сумата 900.00 лв. главница и 249.41 лв. обезщетение за забава въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от задължението по партидата на длъжника по сключения с него Договор № 04133177 от 17.03.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна помощ за закупуване на фураж и изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент (ЕО/1535/2008 г.). Изложени са съображения, че представеното към заявлението извлечение от партидата на длъжника е документ, изброен в чл. 417, т. 2 ГПК, но то не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК, тъй като изискуемостта на вземането настъпва с неизпълнение на задължението по договора, факт извън подържаното от заявителя изпълнително основание, за осъществяването на който заявителят не е представил доказателства.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417, т.2 ГПК, тъй като съобразно цитираната разпоредба единственото основание за издаване на заповед за изпълнение е извлечението от счетоводните записвания, като проверката на съда следва да се сведе само до неговата редовност от външна страна. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че оставянето без уважение на подаденото от него заявление по чл.417, т.2 ГПК е съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който е налице противоречива практика, а същевременно е и въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Ответникът по частната касационна жалба К. Г. С. не е изразил по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с жалбата отменителни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване( чл. 274, ал. 3 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол. Жалбоподателят не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – а именно да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Твърденията му във връзка с установяване изискуемостта на вземането чрез представеното извлечение от счетоводните записвания, не представляват изпълнение на задълженията му да формулира точно и мотивирано по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК основанията за достъп до касация. Преповтарянето в изложението към касационната жалба на основанията за неправилност на обжалваното определение не представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са изброени изчерпателно и законодателят не препраща към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Правилността на направените от В. окръжен съд изводи, че изискуемостта на вземането настъпва на основание неизпълнение на договора от длъжника, който факт е извън подържаното изпълнително основание, може да се провери едва във фазата на разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 401 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 737/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: