4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 10.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 901 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 30 от 11.01.2010 година по гр.д. № 2566/2008 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 18.07.2008 г. по гр.д. № 2927/2005 г. на Свиленградски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ООД „В. и М.” със седалище в гр. София против А. В. З., В. В. З., С. С. Х., Е. К. Х., В. В. В., Е. П. К., Л. Н. С., Ж. Д. С., С. Л. М., Р. Г. М., Ж. Г. М., всички от гр. София и ООД „М. 1” със седалище в гр. София, съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 472 ГПК (отм.) и чл. 135 ЗЗД. В решението е прието за установено, че между ищеца и ответниците физически лица е бил сключен предварителен договор от 22.03.2003 година, с който ответниците са поели задължение да учредят на ищеца право на строеж и да прехвърлят собствеността върху 683/854 ид. части от поземлен парцел в гр. София, м. „Стрелбище” срещу задължение на ищеца да изгради и предаде на собствениците учредители в завършен вид определени жилищни обекти и гаражи. С писма от 22.03.2004 г., ответниците, прехвърлители по предварителния договор са уведомили ищцовото дружество, че считат сключения договор за прекратен поради независещи от страните по него причини – поради невъзможност за получаване на виза за проектиране поради висящо съдебно производство. В отговор на писмото, с нотариална покана от 31.03.2004 година е направил изявление, че поради отказа им да изпълнят предварителния договор ответниците му дължат сумата 51000 евро за извършени разходи за проектиране, юридически услуги и нереализирана печалба. С писмо от 27.04.2004 г., ищците са потвърдили изявленията си от 22.03.2004 г., че считат договора за прекратен поради обективна невъзможност за изпълнението му – липса на влязла в сила заповед за одобряване на застроителния и регулационен план на квартала поради обжалването му пред съда и висящо производство пред първата съдебна инстанция, съответно – невъзможност за получаване на виза за проектиране. С нотариална покана от 22.07.2005 година ищеца е поканил ответниците да му предоставят виза за проучване и проектиране, както и да се явят не по-късно от 27.07.2005 година пред нотариус за одобряване на изготвения инвестиционен проект и внасянето му в Д., както и да се явяват в срока по чл. 7 от предварителния договор ( в едноседмичен срок от одобряване идейния проект за сградата) за сключване на окончателен договор в нотариална форма. На 28.07.2005 г., ответниците, съсобственици на имота, са сключили договор с последния ответник ООД „М.-1”, обективиран в нотариален акт № 192, дело 169 от 2005 година на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който са му учредили право на строеж на обектите в одобрения на 27.07.2005 година от Д. идеен инвестиционен проект на жилищна сграда. При изповядане на сделката, съсобственичката Ж. Г. М. не е представила документ за самоличност, поради което самоличността и е била удостоверена с двама свидетели. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за прогласяване нищожност на нотараиалното удостоверяване е неоснователен, тъй като самоличността на учредителката Ж. Г. М. е била установена в съответствие с нормата на чл. 474, ал.5 ГПК (отм.); че не обуславя извод за нищожност на удостоверяването обстоятелството в каква поредност са положени подписите на свидетелите, нито дали са дали обещание за истинност – наказателната отговорността за даване на неистински показания съществува обективно, независимо дали свидетелите са предупредени; законът не съдържа изискване за поредност на полагане на подписите, а сочените нарушения не попадат в основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 472 ГПК (отм.), които са изброени лимитативно. Приел е, че няма извършено нарушение и на нормите на чл. 482, ал.1 и ал. 4 ГПК (отм.), тъй като проверка за собственост на учредителите е била извършена. Съдът е отхвърлил като неоснователен и искът с правно основание чл. 135 ЗЗД, приемайки, че ищецът не е имал качеството на кредитор, тъй като предварителния договор от 22.03.2003 година е бил развален с едностранно волеизявление поради невъзможност за изпълнението му, както и поради липса на доказателства за знание за увреждане на третото лице, приобретател по договора. Показанията на свидетеля О. М. относно знанието на третото лице не са възприети от съда като заинтересовани, нелогични, противоречиви, почиващи на лични съждения.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от ООД „В. и М.”, гр. София. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като липсва установена съдебна практика по обуславящите изхода на делото въпроси: нищожен ли е поради противоречие с чл. 472 ГПК (отм.) нотариален акт, в който не е посочено местожителство или постоянния адрес на страните; може ли една от страните по двустранен възмезден договор да се откаже правомерно от задълженията си по договора на непредвидено в него основание и прекратява ли това облигационното отношение или съставлява неизпълнение на договора и може ли съдът да обоснове това, че не кредитира показанията на свидетел само с обстоятелството, че той е в особени отношения със страната, обосноваващи заинтересоваността му или следва да съпостави показанията му с всички обстоятелства по делото.
Ответникът по касационната жалба [заличено наименование на фирма] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците А. В. З., В. В. З., С. С. Х., Е. К. Х., В. В. В., Е. П. К., Л. Н. С., Ж. Д. С., С. Л. М., Р. Г. М., Ж. Г. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2566/2008 г.
Повдигнатите в изложението въпроси не обуславят изхода на делото. Въпросът нищожен ли е поради противоречие с чл. 472 ГПК (отм.) нотариален акт, в който не е посочен постоянния адрес на страните е извън предмета на делото. Заявените от ищеца основания за нищожност на нотариалното удостоверяване включват: 1. нарушение на чл. 474, ал.4 ГПК за лично явяване на лицето пред нотариуса (явяване на учредителката Ж. Г. М. без документ за самоличност); 2. нарушение на чл. 476 вр. с чл. 481 ГПК (отм.) поради липса на отразяване кой от свидетелите къде е положил подписа си; нарушение на чл. 481, ал.1 ГПК (отм.) поради това, че нотариусът не е изискал свидетелите да дадат обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса и 4. нарушение на разпоредбата на чл. 482, ал.1 ГПК( отм.) и чл. 482, ал. 4 ГПК (отм.) поради нарушаване на изискването за проверка на правото на собственост. Въпросът доколко липсата на отразено местожителство или постоянен адрес на лицата, участващи в производството обуславя нищожност на нотариалното удостоверяване е вън от спорния предмет на делото, поради което не следва да бъде обсъждан.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът може ли една от страните по двустранен възмезден договор да се откаже правомерно от задълженията си по договора на непредвидено в него основание и прекратява ли това облигационното отношение. Във въззивното решение е прието, че договорът е развален с изявление за невъзможност за изпълнение от страна на прехвърлителя, което е прието от ищеца с изявлението му за претенция за връщане на средствата за инвестиционни проекти и заплащане на пропуснати печалби от реализация на договора. Съдът не е изследвал налице ли са били условията на чл. 89 ЗЗД за разваляне на договора по право поради невъзможност за изпълнението му, предвид съвпадащите се насрещни волеизявления за развалянето му – изявлението на обещателите за разваляне на договора поради липса на виза за проектиране и невъзможност за набавянето и в разумен срок и насрещното изявление на ищеца, съдържащо претенция за връщане на изразходваното във връзка с изпълнение на договора и обезщетение за вреди от пропуснати печалби от цялостното му неизпълнение.
Съдът не е възприел показанията на свидетеля О. М., приемайки, че същите са заинтересовани, нелогични, противоречиви, почиващи на лични съждения, т.е. не е обуславящ изхода на делото и въпросът може ли съдът да обоснове това, че не кредитира показанията на свидетел само с обстоятелството, че той е в особени отношения със страната. Извън обстоятелството, че свидетелката е в бизнес отношения с ищеца по делото, съдът е изложил мотиви и относно характера на показанията на свидетелката и защо не възприема изявления, които съдържат вътрешни противоречия; не установяват точно възприемане на фактите от действителността, а се основават на лични съждения относно частично възприети факти, без да са логически обосновани.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 11.01.2010 година по гр.д. № 2566/2008 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: