3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1532 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. К. Г. срещу Решение № 1980 от 10.12.2012 год. по гр.д.№ 4277/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение постановено по жалбите на Г. Г. и на [фирма] срещу решение от 06.04.2011 год. по гр.д.№ 3863/2007 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателен до размера на 30000 лв. предявеният от Г. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение в размер на 60000 лв. за претърпени неимуществени вреди на основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ.
Ищецът е пострадал в ПТП на 09.10.2002 год. Увреждащият лек автомобил е “Ф.” мод.”Д.” с водач М. В. М.. При произшествието, на Г. Г. са били причинени телесни повреди. Автомобилът е бил застрахован по риска „Г. отговорност“ при [фирма], поради което Г. е предявил срещу застрахователя иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 60000 лв.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на ГПК (отм.). Той е приел, че искът е основателен за сумата 30000 лв. Пред въззивния съд за пръв път е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Съставът на САС е приел наличието на такова съпричиняване в съотношение 1:4, мотивирайки се с това, че пешеходецът Г. е излязъл внезапно на пътното платно, въпреки, че е могъл да възприеме движещия се към него автомобил. Счел е, че към датата на увреждането през 2002 год., справедливото обезщетение за претърпените вреди с оглед естеството им би следвало да бъде в размер на 30000 лв., колкото е преценил и СГС. С оглед съпричиняването на вредоносния резултат, обаче, редукцията на обезщетението би довела до дължимост на обезщетение в размер на 22500 лв.
С оглед безспорното обстоятелство, че ответникът по иска [фирма] е заплатил извънсъдебно на Г. за претърпените от това застрахователно събитие вреди обезщетение в размер на 30000 лв. съставът на САС е приел, че задължението е погасено чрез плащане, поради което отменяйки решението в частта с която искът е бил уважен, го е отхвърлил в тази му част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат всички основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Обосновката си за допускане на касационно обжалване, процесуалният представител на Г. Г. основава на определяне на критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК свързва с ППВС № 4/1968 год., а основанието по т.2 – с 6 бр. решения на Наказателна колегия на ВКС, включващи в предмета на произнасяне размера на обезщетения по граждански искове, приети за разглеждане в наказателния процес. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е мотивирано с необходимостта от създаване на единни критерии при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Всъщност, съществен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило, като освен това, те се основават на фактите по делото и тяхната доказаност, а не на правна квалификация. Поради това и единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД не могат да бъдат въведени. Не въвежда единни критерии за размера на обезщетението и ППВС № 4/68 год., поради което не може да се приеме, че при произнасянето по правен въпрос, съставът на САС е влязъл в противоречие с произнасянето по същия въпрос със задължителна съдебна практика. Ще следва да се отбележи и това, че практиката по наказателни дела не е обсега на противоречивата такава, подлежаща на преценка по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, но дори да би била, то и в този случай противоречието би следвало да е по правен, а не по фактически въпрос, какъвто е размера на обезщетението. Същото касае и съпричиняването на вредоносния резултат – във всеки конкретен случай то се определя съобразно конкретните факти и обстоятелства. Т.е. единни критерии за него не могат да бъдат определени нито по нормативен, още по-малко по тълкувателен път.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1980 от 10.12.2012 год. по гр.д.№ 4277/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.