5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. С., 11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 383 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Х. от гр. Р., подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Б. Н. срещу решение № 110 от 28.10.2009г. по гр. дело № 213/2009г. на Разградски окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 98 от 28.04.2009г. по гр. дело № 692/2008г. на Разградски районен съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от Ф. И. Х. против „Е-ОН България П.” Е., гр. В. иск за възстановяване на прекратеното поради неплащане на консумирана ел. енергия подаване на електроенергия към дома й.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като инвокира доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която отговорността на обществения доставчик на ел. енергия за нарушение на нормативните разпоредби и договорните клаузи във връзка с прилагане на правото му по чл. 123, ал. 1 ЗЕ може да бъде ангажирана по гражданскоправен ред /решение № 7631/09.08.2005г. по адм. дело № 6241/2004г. на В., V отд./, както и неизпълнението на правилата за съобщаване за предстоящо прекъсване на електрозахранването съставлява основание да се търси възстановяване на щетите в облигационен спор /решение № 7631/09.08.2005г. по адм. дело № 6241/2004г. на В., V отд./.
Ответникът „Е-ОН България П.” Е., гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да обезсили решението на Районен съд Р., въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск и въпреки предоставената възможност във въззивното производство ищцата не е отстранила нередовностите на иска. Решаващият съдебен състав е констатирал нередовност на исковата молба и е предоставил на ищцата – въззивник възможност в срок до датата на съдебното заседание – 28.09.2009г., да конкретизира периода, за който претендира реално консумирано количество ел. енергия, допуснатите от ответника – въззиваем нарушения и да редактира петитума по начин, позволяващ правната квалификация на търсената с иска защита. Разградски окръжен съд е приел, че с депозираната допълнителна молба ищцата не е изпълнила дадените й указания и не е отстранила нередовността на исковата молба. Изложил е съображения, че при дадената с допълнителната искова молба формулировка на петитума търсената от ищцата защита не се следва по общия ред на исковото производство, тъй като условията и редът за възстановяване на прекъснато от ЕБП електроснабдяване, предприето поради неплащане от страна на потребителя, са регламентирани в разпоредбата на чл. 21 от Общите условия и разпоредбите на ЗЕ и процедурата по възстановяване на прекъснато електроснабдяване, както и за коригиране на сметки поради неправилно или неточно замерване на консумираната ел. енергия по смисъла на чл. 24 и чл. 25 от ОУ е предвидена като извънсъдебна – сезиране на обществения снабдител от потребителя, съставяне на констативни протоколи от страна на ЕБП и представянето им на Е-ОН, въз основа на които последното дружество предприема преизчисляване на консумираната енергия и коригиране на сметките. Според въззивния съд прекъсването на електроснабдяването към дома на ищцата е предприето поради непогасени от нея сметки за консумирана ел. енергия и ищцата не твърди и не доказва да е изпълнила задължението си, от където да следва, че ответникът неправомерно и недобросъвестно не е изпълнил задължението си да възстанови прекъснатото електроснабдяване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, релевантният за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск.
Налице е постоянна практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Надлежното упражняване на правото на иск предполага предявяване на иск от активно процесуално легитимирана страна срещу пасивно процесуално легитимирана страна с редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК /чл. 98 и чл. 99 от отм. ГПК/.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК и чл. 100, ал. 1 отм. ГПК /понастоящем чл. 129, ал. 2 ГПК/, ако исковата молба не отговаря на изискванията на предходните два члена – чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./, респ. чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в седмодневен, респективно едноседмичен срок допуснатите нередовности, и ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството – чл. 100, ал. З ГПК /отм./, респективно чл. 129, ал. 4 ГПК. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване, т.е. с обратно действие нейният порок се счита за саниран. Първоинстанционният съд процедира по посочения начин, когато пред него се констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията за нейната редовност, предвидени в горепосочените правни норми. Когато нередовностите на исковата молба се констатират за пръв път пред въззивния съд, той е длъжен да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати. Посоченото Тълкувателно решение е приложимо в посочената му част и към действащия от 01.03.2008г. ГПК поради аналогичността на нормите на чл. 98, 99 и 100 ГПК /отм./ и чл. 127, 128 и 129 ГПК и предвид сходната дейност на въззивната инстанция на тази на първоинстанционния съд, като без да я повтаря, представлява нейно продължение с отчитане на особеностите на въведения с ГПК от 2007г. ограничен въззив във въззивното производство.
В изпълнение на служебните си задължения при спазване на задължителната съдебна практика въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба и е предоставил на ищцата възможност в срок до датата на съдебното заседание – 28.09.2009г., да конкретизира периода, за който претендира реално консумирано количество ел. енергия и да редактира петитума по начин, позволяващ правната квалификация на търсената с иска защита. Уточняването на периода с начален и краен момент, за който ищцата твърди, че не е изразходвала начисленото й количество ел. енергия, е необходимо с оглед очертаване предмета на делото, индивидуализиране на спорното право с конкретни факти и обстоятелства. Възстановяването подаването на електроенергия към дома на ищцовата страна е в зависимост от установяване размера на дължимата сума за консумираното количество електроенергия за съответния период от време. Установяването на този размер, както и недължимостта на претендираната от ответното дружество сума, за неплащането на която е прекъснато ел. захранването на дома на ищцата, не може да бъде извършено без да е конкретизиран съответния период. Въззивният съд, след като е предоставил възможност на ищцата да конкретизира периода, за който претендира реално консумирани количества ел. енергия, и е установил, че недостатъците на исковата молба не са отстранени, в съответствие с горепосоченото Тълкувателно решение е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения иск поради ненадлежното му упражняване. Като е процедирал по този начин въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната съдебна практика.
Посочените от касатора въпроси за начина на ангажиране на отговорността на обществения доставчик на ел. енергия за нарушение на нормативните разпоредби и договорните клаузи във връзка с прилагане на правото му по чл. 123, ал. 1 ЗЕ и неизпълнението на правилата за съобщаване за предстоящо прекъсване на електрозахранването като основание за възстановяване на причинени щети са важни, но както и да са решени, това не се отразява на изхода на делото, тъй като решението на първоинстанционният съд е обезсилено и производството по иска е прекратено и поради ненадлежното му предявяване предвид неотстраняване на недостатъците на исковата молба, един от които е неконкретизиране на периода, за който се претендира изразходваното, респективно неизразходваното количество електроенергия. От друга страна, позоваването на противоречие с решение № 7631/09.08.2005г. по адм. дело № 6241/2004г. на В., V отд. и решение № 7631/09.08.2005г. по адм. дело № 6241/2004г. на В., V отд. е неоснователно и поради това, че решенията на В. не са практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК.
Поради липса на твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 28.10.2009г. по гр. дело № 213/2009г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.