О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 11.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 721/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. М., В. П. Х. и Х. П. И., всички чрез пълномощника си адвокат Ц., срещу въззивно решение от 27.06.2012г. по гр.дело № 347/2012г. на Врачанския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основаниe за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя се процесуален въпрос, за рамките в които съдът следва да се произнесе със съдебния акт,за задължението му с оглед диспозитивното начало в процеса да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина, поискани от страните. В случая съдът е разгледал незаявено от ответника възражение – придобивна давност, вместо само посоченото в отговора по чл.131 ГПК деривативно такова. Съдът се е произнесъл и по правен въпрос дали с изтичане на установен в разпоредбата на чл.79 ЗС срок автоматично се придобива правото на собственост и дали позоваването на придобивната давност е елемент от фактическия състав на същата разпоредба. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС. В противоречие с ППВС №6/1974г. въззивният съд се е произнесъл и по въпроса кога държането на договорно основание се превръща във владение като елемент от давността, тъй като е приел, че от момента на установяване на фактическата власт върху вещта ответникът е владелец и не е съобразил, че имотът се държи на основание съгласие на собственика по договор.
Ответникът по касация Г. В. Романски оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение №43/2012г. по гр.д.№696/2011г. на Белослатинския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. И. М., В. П. Х., и Х. П. И. против Г. В. Романски иск с правно основание чл.108 ЗС относно два недвижими имота – УПИ ІІІ-2399 и УПИ ХХІ-2399, кв.168 по РП на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците са придобили процесните имоти по наследство от В. М.,поч.2000г., и П. М.,поч.2010г. През 1998г. ответникът е сключил с наследодателите на ищците предварителен договор за покупко-продажба на имотите, заплатил е продажната цена и оттогава владението му е предадено от продавачите. Възражението му в отговора по чл.131 ГПК, че е придобил имота по силата на непрекъснато и спокойно владение в продължение на повече от 10 години, е основателно. От доказателствата по делото е установено, че в изпълнение на договора продавачите са предали на ответника владението на имота още през 1998г., който го е владял и до завеждане на иска през 2010г. го придобил по давност. Оплакването във въззивната жалба, че не е налице позоваване на давност от ответника по иска преди или в срока по чл.131 ГПК е прието за неоснователно, поради това, че е противопоставил на правото на собственост на ищците, основано на наследяване, своето право, основано на придобивна давност. Прието е, че имотът е предаден от продавача на купувача въз основа на предварителния договор, което доказва установяването на владението.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда.В случая първият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като не е решен в противоречие с посоченото от касатора решение №176/2010г. по т.д.№118/2010г., ВКС, ІІ т.о., съгласно което съдът дължи да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина, поискани от страните. Последното касае правната квалификация на иска, съгласно фактическите твърденията на ищеца и е неотносимо. Освен това в случая въззивният съд не е разгледал незаявено от ответника възражение в отговора по чл.131 ГПК, тъй като е налице позоваване на придобивна давност. Вторият въпрос е ирелевантен за изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд не е направил извод, че придобивната давност се прилага служебно и че с изтичане на срока по чл.79 ЗС правото на собственост автоматично се придобива без владелецът да се е позовал на изтекла в негова полза давност. Освен това приетото от съда е в съответствие с ТР№4/2012г., ОСГК, съгласно което позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуалноправно средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Както бе посочено вече, в случая е налице позоваване в процеса от ответника по иска на придобивна давност. Третият въпрос е неотносим, тъй като решаващите изводи са за установено от купувача въз основа на предварителния договор владение върху имота, предадено му от продавача.Съгласно установената съдебна практика /решение №528/2010г., по гр.д.№1218/2009г., Іг.о., ВКС/ след като на купувача по предварителния договор за продажба, доброволно е предадено владението върху имота от продавача, то първият не следва да доказва, че е отблъсквал владението на втория. Посоченото от касатора установяване на държане върху имота, а оттук и необходимост от обръщането му във владение, е извън установените от фактите по делото правоотношения между ответника по иска и наследодателите на ищците. Ето защо и приложените решения не могат да бъдат преценени като относими и да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответника по касация следва да се присъждат разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2012г. по гр.дело № 347/2012г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. И. М., В. П. Х. и Х. П. И. да заплатят на Г. В. Романски разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:.