О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 12.01. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4296/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. М. Ц., подадена чрез адвокат Надежда Д.-Д., срещу определение № 8382 от 24.03.2017 г. по ч. гр. дело №2274/2017 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено разпореждане от 10.11.2016 г. по гр. дело № 81003/2015 г. на Софийския районен съд, с което въззивната жалба на Е. М. Ц. срещу решението по делото е върната като просрочена.
Според въззивния съд първоинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение по спора на 18.10.2016 г., от която дата ще тече и срокът за въззивно обжалване, а при необявяването му на тази дата, срокът ще тече от връчването му. П. решение е обявено на посочената дата – 18.10.2016 г., като на същата дата са изпратени и съобщения до страните, в които е указано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Съобщенията са връчени съответно на 26.10.2016 г. /на ответника/ и на 27.10.2016 г. /на ищеца/. Срещу първоинстанционното решение № 16292 от 18.10.2016 г. по гр. дело № 81003/2015 г. на СРС, 78 състав, е постъпила въззивна жалба вх. № 116221 от 09.11.2016 г. от ищцата Е. М. Ц.. С разпореждане от 10.11.2016 г. СРС е върнал депозираната въззивна жалба като просрочена.
В. съд се е позовал на задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. В тълкувателното решение се приема още, че връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само в две хипотези – ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или ако решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Извършена е служебна справка, в резултат на която въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обявено на посочената от съда дата – 18.10.2016 г., т.е. същото е обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК. Посочено е също така, че съобщения с препис от решението са изпратени на страните на същата дата, което прави невъзможно твърдението на жалбоподателката, че решението е постановено на 21.10.2016 г. Изложени са съображения, че е обективно невъзможно препис от решение, постановено на 21.10.2016 г., да бъде изпратен преди твърдяната дата на постановяването му – на 18.10.2016 г. В. съд е приел, че в конкретния случай са неприложими двете хипотези, посочени в горното тълкувателно решение, при които може да се промени началният срок за подаване на жалба. СГС е приел, че решението е обявено на посочената от съда дата, а в изпратените съобщения до страните също е указано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в решението, т.е. не са налице други указания за обжалване на решението. Ето защо срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 01.11.2016 г. /присъствен ден – вторник/, поради което депозираната на 09.11.2016 г. въззивна жалба се явява просрочена.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са твърдения, че срокът за обжалване в конкретния случай следва да тече от получаване на съобщението до ищцата, поради което моли за отмяна на обжалваното определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ От кога следва да се брои срокът за въззивно обжалване, ако районният съдия не е спазил срока за обжалване, обявен в съдебното заседание и постанови решение в по-късен етап; 2/ Ако по този въпрос има произнасяне на ВКС – как следва да се извършва служебната проверка в съдебната система за удостоверяване и обявяване на съдебното решение в деловодната система. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 12/2012 г. на ОСГК, определение № 129 от 26.02.2015 г. по т. д. № 3286/2014 г. на ІІ т.о., определение № 632/25.11.2015 г. по в. ч. гр. дело № 644/2015 г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 236 от 16.06.2016 г. по дело № 2321/2016 г. на ІІІ г.о.
Ответникът по частната касационна жалба – Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /П./, чрез адвокат Г. М. и адвокат Г. К., е подал отговор на жалбата, в който застъпва становище за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, а по същество – за неоснователност на частната касационна жалба.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по поставените въпроси, тъй като същите нямат характера на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е фактически и е формулиран в контекста на собственото разбиране на частния касатор за установените в процеса факти, които обаче се различават от възприетото от въззивния съд. Такива факти съдът не е приел да следват от събраните доказателства и съответно не е давал разрешение по така формулирания въпрос. Не е налице и специфичната предпоставка за достъп до касация, тъй като по въпроса за срока за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. С оглед представената като противоречива съдебна практика, следва да бъде посочено, че и трите приложени определения са неотносими. Определение № 129 от 26.02.2015 г. по т. д. № 3286/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 236 от 16.06.2016 г. по дело № 2321/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., касаят различни правни въпроси. Отделно, второто определение не представлява задължителна съдебна практика. Последното важи и за определение № 632/25.11.2015 г. по в. ч. гр. дело № 644/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Липсва общата предпоставка за достъп до касация и по втория въпрос, повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият не е обуславящ решаващите изводи на съда, няма характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касае конкретиката на делото.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице и специфичната предпоставка за достъп до касация. Т. хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обоснована по никакъв начин в изложението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. В случая, частният касатор не посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението въпроси.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8382 от 24.03.2017 г. по ч. гр. дело №2274/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.