О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София,13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 403/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно определение на Пловдивския апелативен съд от 12.03.2009 год., по гр.д. № 139/2009 год., с което е оставено в сила определение на Пловдивския окръжен съд № 2301/ 26. 11.2008 год. по т.д. № 509/2002 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, основани на чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
При обосноваване допустимостта на частното касационно обжалване, в съответствие с процесуалното правило на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател се е позовал на съществуващо противоречие в практиката на съдилищата при разрешаване материалноправния въпрос, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, а именно: „дали непредявени в производството по несъстоятелност вземания се прекратяват само при прекратяване на самото производство по реда на чл.735 ТЗ или и при прекратяване на производството по реда на чл.740, ал.2 ТЗ”.
В подкрепа на твърдяното противоречие с частната жалба е приложено решение № 812 от 18.10.2005 год., по т.д. № 73/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по частната жалба страна ТД ”Т” А. , гр. П. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допустимостта на частното касационно обжалване и по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и в съответствие с правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, имащ преграждащ за делото ефект, поради което е процесуално допустима по правилото на чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Съобразено разпореденото от тази процесуалния закон- чл.274, ал.3 ГПК препращане към създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен к. , обосновава правен извод, че в случая частното касационно обжалване е недопустимо, поради следното:
За да постанови обжалваното прекратително определение Пловдивският апелативен съд е приел, че след като вземанията на ищеца, произтичащи от виновното договорно неизпълнение на длъжника не са предявени по реда на глава четиридесет и трета от ТЗ и по силата на чл.739, ал.1 ТЗ са погасени, то предявените от А. за с. к. гр. С. срещу ТД „Т” А. обективно кумулативно съединени искове, основани на чл.92, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо да бъдат предмет на разглеждане и в самостоятелен исков процес.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото вземането на ищеца, настоящ частен жалбоподател е възникнало преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност за длъжника ТД „Т” А. и в хода на делото е установено, че същото не е било заявено своевременно пред синдика и не било е включено в списъка на заявените и приети вземания в рамките на установения в ТЗ срок, процесното вземане на А. за с. к. за неустойка и за обезщетение за забава е погасено независимо, че самото производство по несъстоятелност е прекратено по реда на 740, ал.2 ТЗ, а не поради изплащане на задълженията или изчерпване масата на несъстоятелността- чл.735, ал.1 ТЗ .
Следователно така поставеният от касатора въпрос на материалното право, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване и доводите на частния жалбоподател в тази насока са основателни.
Неоснователно е обаче, позоваването на установения в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК критерий за селекция.
Соченото основание е обусловено от съществуващо противоречие между даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на конкретен правен въпрос и възприетото в различен смисъл приложение на съответната правна норма в друго влязло в сила решение или определение на съд- първа, въззивна или касационната инстанции/ при последната- за актове, постановени при действието на ГПК/ отм.// и тази различна практика не е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК, какъвто не е разглежданият случай.
Изразеното в приложеното решение № 812/ 18.10.2005 год., по т.д. № 73/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС разбиране по приложението на чл.739, ал.1 ТЗ, според което погасителният ефект по отношение непредявените в производството по несъстоятелност на длъжника вземания и неупражнени права от страна на неговите кредитори не настъпва при прекратяването на това производство по реда на чл.632, ал.1 ТЗ е неотносимо към хипотезата на чл.740 ТЗ, разгледана в обжалваното въззивно определение, поради което соченото противоречие в съдебната практика на съдилищата не е налице и частното касационно обжалване не следва да се допусне.
Необходимо е единствено в тази вр. да се посочи, че доколкото в разглежданата хипотеза на прекратяване на производството по несъстоятелност именно наличието на сключен договор между длъжника и всички негови кредитори с приети вземания за уреждане плащането на паричните задължения на последния се явява една от предпоставките за преждевременно прекратяване на производството по несъстоятелност, то да се отрече погасителния ефект на прекратяването по отношение на кредиторовите вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, означава да не бъде съобразено както задължителното действие на сключения по реда на чл. 740, ал.1 ТЗ договор за страните и разпоредените от закона последици, свързани с приключване на производството по несъстоятелност, така и да се постави равенство в режима на удовлетворяване вземанията спрямо несъстоятелния длъжник, възникнали в различени моменти , което по арг. от чл.688, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.685, ал.1 ТЗ е лишено от основание в закона.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно определение от 12. 03. 2009 год., по ч.гр.д. № 139/2009 год., по описа на същия съд..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: