О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
[населено място], 13.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 572/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.613а, ал.1 ТЗ във връзка с чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №51 от 20.12.2010г., постановено по дело №81/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение №536/21.07.2010г., постановено по т.дело №617/2007г. на Врачанския окръжен съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане. Жалбоподателят [фирма], [населено място] моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за неправилност – необоснованост и съществени нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл. 281, т.3,пр. 2 и 3 ГПК. За допустимост на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците И. Т. К., в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност, [фирма] – София, “Б. И. център [фирма] и [фирма] – София в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С решение № 536 от 21.07.2009г. по т.д. № 617/2007г. Врачанският окръжен съд е утвърдил приетия от общото събрание на кредиторите план за оздравяване на [фирма] в несъстоятелност и е прекратил производството по делото. Със същото решение за прекратени правомощията на синдика на двужеството. Общото събрание на кредиторите е проведено на 26.05.2009г. при следния дневен ред: 1. изслушване на доклад на синдика относно дейността му, 2. вземане на решение за освобождане на синдика М. и вземане на решение за назначаване на нов синдик, 3. разглеждане на плана за оздравяване, предложен от дружеството в несъстоятелност [фирма], 4. разглеждане на два плана за оздравяване, предложени от синдика М. и приемане на оценка на предприятието по чл. 677, т.8 ТЗ. За да обезсили решението по чл. 704 ТЗ, САС е съобразил постановеното от същия съд определение от 18.05.2010г., с което са било отменени решенията на първото събрание на кредиторите на [фирма] / [фирма] / в несъстоятелност, проведено на 26.05.2009г. и връщане на делото на Врачанския окръжен съд за провеждане на първо събрание на кредиторите при спазване на изискванията на чл. 673 и сл. ТЗ. Прието е, че постановявайки решението си по чл.707 ТЗ на база на отменено решение на общо събрание на кредиторите от 26.05.2009г., то се явява недопустимо, поради не реализиране на етапа на задължителната предварителна процедура, предвидена в закона по приемане на оздравителния план от събранието на кредиторите. С определение №40/18.05.2010г. по ч.т.д.№58/2010г., постановено в производство по чл. 679 ТЗ, САС е отменил решенията на ОС на кредиторите на [фирма] от 26.05.2009г. поради лишаването от участие в събранието на кредиторите на [фирма] , като кретидор на [фирма] в н.
По допустимостта на касационното обжалване:
Предмет на обжалване е решение на въззивен съд. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби освен на дружеството в несъстоятелност [фирма] и присъединилия се към неговата въззивна жалба И. Т. К., но и на кредитори на несъстоятелността – АДВ / сега НАП/ и [фирма]. За да бъде допустимо касационното обжалване на въззивното решение трябва да се налице някои от посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания. В случая касаторът сочи като значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата: 1. подлежат ли на атакуване и контрол по реда на чл. 679 ТЗ решенията на събранието на кредиторите, с които е приет оздравителен план; 2. ползват ли се със сила на пресъдено нещо определенията постановени по реда на чл.679 ТЗ и разрешава ли се с тях материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство и ако актовете по чл.679 ТЗ не се ползват със сила на пресъдено нещо налице си са условия на преюдициалност между съдебното решение за одобряване на плана и определението по чл.679 ТЗ; 3. имат ли действие актовете на съда по отношение на неконституираните в производството страни.
Първият от въпросите: подлежат ли на атакуване и контрол по реда на чл. 679 ТЗ решение на събранието на кредиторите, с които е приет оздравителен план е включен в предмета на спора, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата. С определение № 471 от 1.10.2001г. по ч.гр.д. № 394/2001г. на ВКС Vг.о. е прието, че с оглед регламентацията на специалния ред за възражение срещу решение на събрание на кредитори по приемане на плана за оздравяване – чл.703, ал.5 ТЗ и чл.704, ал.3 ТЗ, при възражения по приемане на плана ще се приложи специалния, а не общия ред т.е. реда по чл. 703, ал.5 от ТЗ, а не този по чл.679 ТЗ, тъй като се касае за съотношение на специална към обща норма, поради което образуваното производство за отмяна на решение на събрание на кредиторите, с което е приет план за оздравяване е недопустимо. Това определение е обаче относимо към постановеното от САС определение от 18.05.2010г., с което е отменено решението на ОС на кредиторите за приемане на оздравителния план, но не и към обжалваното решение, с което само е зачетено действието на определението, с което са отменени решенията на общото събрание.
Вторият процесуален въпрос е ползват ли се със сила на пресъдено нещо определенията, постановени по реда на чл.679 ТЗ и разрешава ли се с тях материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство и ако актовете по чл.679 ТЗ не се ползват със сила на пресъдено нещо налице си са условия на преюдициалност между съдебното решение за одобряване на плана и определението по чл.679 ТЗ. Поставеният въпрос в първата му част, не е обуславящ изхода на спора по делото правен въпрос и не е налице допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед на позоваването от касатора на определение №468/22.12.2008г. по т.дело № 511/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о. поради липсата на идентичност между разрешения по конкретното дело правен въпрос и този в цитираното определение на състав на ВКС, ТК. С определението по т.дело №511/2008г. състав на ВКС е приел, че определението на съда по несъстоятелността, с което се определя синдик на дружеството не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК, защото е акт на съдебна администрация, а не е съдебен акт, с който се разрешава материалноправен спор и не формира сила на пресъдено нещо. Определението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по законосъобразността на решенията на събранието на кредиторите, не е определение, с което да се разрешава материалноправен спор, а цели да отмени правните последици на незаконосъобразните решения на събранието на кредиторите. Определението, с което се произнася съда влиза в сила поради необжалването му или с изчерпване на инстанционния контрол по обжалването му / чл.613а, ал.3 ТЗ/, поради което съдът е зачел неговото действие. Предпоставка за утвърждаване на план за оздравяване от съда по несъстоятелността е само приет от събранието на кредиторите оздравителен план / чл.704, ал.1 ТЗ/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. К. съд е обвързан от навежданите от касатора основания за допустимост на касационното обжалване и тъй като в конкретният случай касаторът не ги е обосновал чрез доводи от обжалваното съдебно решение и приложимото за спора право с цитираната т.6 на ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на това основание.
Въпросът във втората му част дали е налице прюдициалност между определението за отмяна на събранието на кредиторите на което е приет плана за оздравяване и решението на съда за утвърждаване на оздравителния план, е обуславящ изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради липсата на идентичност на правните въпроси – представените от касатора определения на ВС и ВКС са постановени по реда на чл.182, б”г” ГПК отм. по различни от тези по настоящото дело материалноправни спорове, а по конкретното дело САС е взел предвид влязлото в сила определение по ч.т. дело №58/2010г. на САС, с което е отменено събранието на кредиторите, с което е приет плана за оздравяване на дружеството в несъстоятелност.
По третият въпрос имат ли действие актовете на съда по отношение на неконституираните в съдебното производството страни не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Така с решение №69 от 29.05.1991г. по гр.дело № 341/1991г. на ВС е прието, че лице което не е конституирано в производството по делба не може да иска отмяна на влязлото в сила решение по делото, в решение № 1597 от 20.05.1982г. по гр.дело № 1142/82г. на ВС, ІІ г.о. се е произнесъл, че СК не се съдържа разпоредба , даваща основание да бъде преразгледан въпроса за ползването на семейното жилище, когато е разрешен с влязло в сила решение за развода. В решение № 1799 от 22.10.2004г. по гр.дело № 1337/2003г. на ВКС, ІV г.о. е счел, че за да ползва със сила на пресъдено нещо съдебното решение трябва да има пълно обективно и субективно тъждество. В решение №634 от 19.03.1977г. по гр.дело № 2981/1976г. ВС, І г.о. се е произнесъл, че решението на съда, с което по жалба на кооператор се отменя решение или действие на орган на кооперацията като незаконосъобразно, не засяга правата и защитените от закона интереси на останалите кооператори, поради което необжалвания кооператор няма правен интерес да иска отмяна на съдебното решение по реда на чл.231 и 232 ГПК отм. Съгласно т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай. Разсъжденията на САС в обжалваното решение са сведени до крайния извод, че не може да бъде утвърден план за оздравяване с решение на съда, след като няма приет от кредиторите план за оздравяване / чл.704, ал.1 ТЗ/.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51/20.12.2010г., постановено по т.дело №81/2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: