О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 19
гр. София, 13.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№619 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДАФ транс” ЕООД срещу решение №339 от 29.11.2018 г. по в.т.д.№519/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №83 от 30.04.2018 г. по т.д.№204/2016 г. на ОС Пазарджик, е отхвърлен предявеният от „ДАФ транс” ЕООД срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл.229 от КЗ /отм./ за сумата от 52 177.24 лв., обезщетение за покриване на вредите, възникнали от реализирането на отговорността на превозвача от повреда на стока – цистерна с шунтов резервоар и оборудване, вследствие настъпило ПТП на 24.02.2015 г. в Република А., съгласно договор за застраховка, полица №1332130140023 от 21.03.2014 г. и полица №1332130140054 от 15.09.2014 г., с предмет „Отговорност на превозвача на товари по шосе” при извършване на международни превози на територията на Европа, А. и Република България, ведно със законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното изплащане
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, възражения, доказателства и доказателствени средства, изложени в иска и/или жалба, в случаите, когато, без да са събирани нови доказателства и без да се променя правната квалификация на иска, отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново решение. 2. Кое е увредено лице по смисъла на чл.229 от КЗ /отм./, във връзка с отговорността на последователен превозвач по чл.17, §1 от КДМАПС/CMR, след като в чл.6, §1, чл.18, §2, изр.2, чл.20, чл.22 и чл.34-40 от КДМАПС/CMR са изброени различни лица – изпращач, получател, последователни превозвачи, правоимащ и при какви условия се ангажира тази отговорност. 3. При условията на чл.34, вр. чл.37, б.„а” от КДМАПС/CMR, включено ли е в понятието увредено лице, някой от последователните превозвачи, който има едновременно качеството спедитор превозвач. 4. При плащане на обезщетение по веригата на солидарно отговорните последователни превозвачи и при условията на чл.37, б.„а” от КДМАПС/CMR, вкл. този с качествата на спедитор превозвач, необходимо ли е да се доказва плащане на обезщетението за вредата на собственика на стоката, на получателя по товарителницата, на изпращача на стоката или е достатъчно да се докаже, че е платил на предходен от последователните превозвачи. 5. Активно материално легитимиран ли е да предяви иска по чл.229 от КЗ /отм./ последният отговорен превозвач, когато установи, че е платил на своя предходен спедитор превозвач. Твърди се, че първият от въпросите е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „Дженерали застраховане” АД не заявява становище.
„Жефко България” ЕООД – трето лице помагач на страната на „ДАФ транс” ЕООД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество, с предмет – отговорността на „ДАФ транс” ЕООД като превозвач на товари по шосе, с териториален обхват на застрахователното покритие Европа, А. и Република България, с индивидуализирани МПС и ремаркета към тях, в полица №1332130140023 от 21.03.2014 г. и полица №1332130140054 от 15.09.2014 г., със срок на действие 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. – първата и 16.09.2014 г. – 15.09.2015 г. – втората. Приел е за несъмнено, че между ищеца, като превозвач и третото лице помагач „Жефко България” ЕООД, като спедитор, е сключен договор за превоз на товари по шосе от Турция до Германия по заявката – договор от третото лице помагач, приета от ищеца, с оглед извършения от него като единствен превозвач, превоз на товарите от Турция до Германия в периода 20.02.2015 г. – 03.03.2015 г. /по време на действие на застрахователните договори/ с товарни влекачи и ремаркета сред описаните такива в полиците – международна товарителница /СМR/, заключението на СТЕ, Протокола за ПТП. Счел е, че от съпоставката между издадената от турското дружество изпращач фактура за закупуване и транспорт на стоката от получателя й „Алстом Грид” Германия, СМR товарителницата, придружаващите стоката митническите документи, кореспонденцията между получателя и изпращача, досежно увредата и др., се обосновава извод, че процесната цистерна с шунтов резервоар и оборудване са превозваните такива, съгласно заявката – договор, като изпращач/товародател е турското дружество „Байсан Итхалат Ихраджат Тиджарет” A.S., а получател – немското дружество „Алстом Грид”, като СМR товарителницата установява също, че товародателят е възложил превоза на турското дружество „Улусьой”, а то го е възложило на „Жефко България” ЕООД. Посочил е, че несъмнено установен чрез надлежни писмени документи – съставените от компетентните за това органи и длъжностни лица в А. – Протокол за ПТП и Доклад за ПТП, е и фактът, че на 24.02. 2015 г. превозващият товара шофьор при ищцовото дружество е причинил ПТП. Относно настъпили в резултат на ПТП щети върху превозвания товар, въззивният съд е приел, че съдържащите се в доклада и протокола за ПТП констатации за щетите при катастрофата, са само досежно моторните превозни средства /товарен влекач и ремарке/, но не и за щети по превозвания с тях товар – за последния е посочено само, че е извършено ново обмитяване от митнически служители на 25.02.2015 г. след като е прехвърлен на друго ремарке, в който смисъл са и представените по делото Тир Карнет и съставения по чл. 25 от Конвенцията за ТИР Протокол за установени факти, които също не съдържат данни за установени щети по товара, съответно вид и степен на увреждане. Изложил е съображения, че кореспонденцията /писма/ между получателя и изпращача, препратена от последния към спедиторите и превозвача, са частни писмени документи, без материална доказателствена сила за застрахователя и не го обвързват – в който смисъл е и своевременно заявеното от него възражение. В този смисъл е достигнал до извод, че ищецът не е установил вредата в твърдяните вид и степен – пълно унищожаване на транспортираната стока, съизмеримо със стойността й. Изразил е становище, че съдържанието на клаузата на чл.33.4. от Общите условия е ясно и недвусмислено и възражения срещу нея не са възведени по делото, като следва да се приеме, че клаузата валидно обвързва страните по процесното застрахователно правоотношение и вменява изрично задължение на ищеца да установи щетите по товара чрез протокол от трета за правоотношенията страна, притежаваща съответната компетентност – авариен комисар, какъвто протокол относно състоянието на товара след ПТП не е представен, респективно е намерил за неоснователни възраженията, че предвид другите ангажирани доказателства досежно увредите на товара, съставянето му, респ. липсата на този протокол се явява безпредметно. Посочил е, че отговорността на застрахователя по застраховка отговорност на превозвача за извършваните от него автомобилни превози е обусловена от отговорността на превозвача по чл. 17 от КДМАПС, но и от разпоредбата на чл. 229 от КЗ / отм. /, съгласно която застрахователят заплаща застрахователното обезщетение на застрахованото лице ако то е удовлетворило увреденото лице. Приел е, че в случая връзката изпращач – превозвач е опосредена от двама спедитори – турското дружество „Улусьой” – първи спедитор и българското дружество„Жефко България” ЕООД – втори, като е доказано плащане чрез прихващане от ищеца на възложилия му превоза спедитор „Жефко България” ЕООД, който от своя страна е осчетоводил получена от неговия възложител „Улусьой” фактура за вреди от превоза. Посочил е обаче, че липсват доказателства за осъществени „по веригата” плащания за тези вреди на изпращача, респ. на получателя – собственик на стоката, като твърдението на ищеца, че третото лице – негов помагач и спедитор потвърждавало извършени към тези лица плащания е невярно /такова изявления липсва/, а и дори да бе направено, не би било достатъчно да установи този факт. С оглед изложеното е достигнал до извод, че изискването на чл. 229 от КЗ /отм. / не е изпълнено, а изводът на първостепенния съд в противна насока – неправилен.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от касатора първи въпрос, по същество се свежда до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, който въпрос обаче не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло. В решението, въз основа на събраните по делото доказателства, е прието, че връзката изпращач – превозвач е опосредена от двама спедитори – турското дружество „Улусьой” – първи спедитор и българското дружество„Жефко България” ЕООД – втори, което всъщност е било и последователно поддържаното от ищеца и третото лице помагач становище /едва в настоящето производство е наведен довод, че всъщност процесният превоз е осъществен от последователни превозвачи, а не само от ищеца/. Също така в показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат каквито и да е било твърдения относно настъпили върху товара конкретни увреждания, а въззивният съд е изложил мотиви относно приложението на чл.33.4 от Общите условия, като по делото не са представени констативен протокол и снимков материал, каквито визираната разпоредба от ОУ предвижда, че могат да установят увреждане на товара, а ищецът в отговора на въззивната жалба, а и в хода на въззивното производство не е навел доводи за извършени от първата инстанция процесуални нарушения, в резултат на които, тези доказателства не са събрани, респективно не е и направил доказателствени искания в тази насока пред въззивния съд. На следващо място, за да отхвърли иска, въззивният съд е приел и че не са представени доказателства за заплащане на твърдяните вреди на изпращача или на получателя – собственик на стоката /каквито последователни твърдения се поддържат от застрахователното дружество и в отговора на исковата молба и във въззивната жалба/, още повече, че касаторът, едва настоящето производство навежда доводи, че всъщност увредено лице се явява изпращача, а не получателя на стоката /и в допълнителната искова молба и в отговора на въззивната жалба ищецът поддържа, че за покриване на вредите от увреждане на товара е заплатено на получателя на стоката/. В този смисъл в обжалваното решение са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след подробно и задълбочено произнасяне по всички възражения на страните.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси. С оглед изложените мотиви за липса на доказателства за увреждане на товара, визираните въпроси, свеждащи се до това кое е увреденото лице по смисъла на чл.229 от КЗ /отм./, вр. КДМАПС/CMR не покриват общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като какъвто и отговор да се бъде даден, изводът за неоснователност на иска не би се променил. Дори обаче да се приемат за обусловили правната воля на съда, спрямо въпроси от втори до пети вкл., не се установява наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбите на КДМАПС/CMR /предвиждащи, че правоимащи да получат обезщетение лица, след ангажиране отговорността на превозвача за липса, повреда на стоката или забава, са посочените в товарителницата изпращач или получател на стоката/, са ясни и непротиворечиви и същите не се нуждаят от тълкуване, като изложеното се отнася и до правилата, предвиждащи отговорността на последователните пътни превозвачи, когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от тях – превозвачът изплатил обезщетение на правоимащия има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, при посочените в чл.37 от КДМАПС/CMR условия.
С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №339 от 29.11.2018 г. по в.т.д.№519/2018 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.