О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1255/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Динипо” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. П. срещу въззивно решение № 1908 от 19.12.2017 г. по в.гр.д. № 636/2017 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за възникнало по силата на закона- чл. 60 ЗЕЕЕ / отм./ ,в полза на ответното дружество сервитутно право, е изведен при липса на доказателства за законност на изградените енергийни обекти – утвърдени проекти, издадено строително разрешение, въвеждане на обекта в експлоатация по предвидения в закона ред.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: 1/ За приложението на чл. 60, ал.2 ЗЕЕЕ/ отм./, във връзка с предвидените сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти; за правното значение на установената по делото липса на изискуемите се по чл. 22-25 ППЗЕ/ отм./ документи и незаконността на строителството при преценка на основателността на негаторния иск и за това доколко притежателите на правото на собственост следва да търпят ограничение на правото си с оглед защита на обществения интерес от електроснабдяване. По този въпрос се сочи противоречие с решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 3514/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. 2/ Дали след като енергийните обекти са изградени по време на действието на Закона за електростопанството от 1948 г./ отм./, правилника за приложението му, ЗПИНМ и ППЗПИНМ, и за тяхното изграждане не е издадено строително разрешение по реда на § 185 ППЗПИНМ, възниква сервитутно право по ЗЕЕЕ от 1999 г. и ЗЕ от 2003 г. Твърдението е, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На следващо място се поставя и процесуалноправния въпрос / 3/ следва ли съдът да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства съобразно изискването на чл. 235 и сл. ГПК и за задължението му да обсъди в решението си всички доводи на страните.
В касационната жалба е направено искане и за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК до Съда на Европейските общности по следните въпроси: 1/ Следва ли съдът да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 235 и сл. ГПК и длъжен ли е да обсъди в мотивите на решението си всички доводи на страните поотделно и в съвкупност, както и дали е длъжен да се съобрази със задължителната практика на ВС и ВКС. 2/ Следва ли при установена липса на изискуемите по чл. 22-25 ППЗЕ/ отм./ документи и незаконност на строителството при преценка на основателността на негаторния иск притежателите правото на собственост върху поземления имот да търпят ограничения и да бъдат лишавани от конституционното си право на собственост по съображения, че се защитава обществения интерес от електроснабдяване.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация ”Енерго- Про Мрежи” АД със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до СЕО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4 от 10.01.2017 г. по гр.д. № 149/2016 г. на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от „Динипо” ЕООД против „Енерго- Про Мрежи „ АД иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на два броя електрически стълбове, находящи се върху част от поземлен имот с идентификатор 20482.309.24 с площ от 91 037 кв.м, урбанизирана територия, начин на трайно ползване – средно застрояване, представляващи стълб на електропровод „Юг” и стълб на електропровод „ Сокол” и „Солна мина”, закрепени трайно на терена, отразени на л. 9 и на скица на в.л. К. М. на л. 102 от делото, представляващи неразделна част от решението.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в имота на ищеца попадат два броя железно- решетъчни стълбове. Върху единия, разположен в западната страна, са монтирани два електропровода -„Солна мина” и „Сокол”, които са функциониращи и от тях се подава напрежение към подстанция. Електропровод „Сокол” захранва подстанция „Тръстиково” и „Девня 1”, а електропровод „Солна мина” захранва Падина, Манастир и стига до Провадия. На другия стълб, разположен в югоизточната страна на имота, е бил монтиран електропровода „Юг – Разделна”, който е с прекъснато електрозахранване. Електропроводите са въведени в експлоатация през 1962 г., като вещото лице не е установило наличието на строителни книжа за изграждането им.
При така установените факти въззивният съд е приел, че електропроводите представляват „енергийни обекти” по смисъла на § 1, т.17 от ЗЕЕЕ от 1999 г., които към момента на влизане в сила на този закон са били действащи. Поради това по силата на закона- чл. 60, ал.2,т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ в полза на енергийното предприятие – праводател на ответното дружество, около тях е възникнало сервитутно право, което е запазило действието си и след влизане в сила на Закона за енергетиката по аргумент от § 26, ал.1 от ПЗР на този закон. Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че електропровода „Юг- Разделна” няма качеството на енергиен обект, тъй като част от жиците са били разкачени, като е приел, че това обстоятелство не изключва възможността на титуляра на сервитутното право да изгради нов въздушен електропровод.
Въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора, че двата електропровода представляват незаконни строежи, тъй като за изграждането им не са били издадени необходимите строителни книжа, като е приел, че в действителност доводът касае липсата на строително разрешение за изграждане на нови електропроводи на мястото на изградените през 1962 г., но по делото не е установено старите електропроводи да са били заменени с нови.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Не се установява първите два въпроса, касаещи правното значение на липсата на строителни книжа за изграждане на двата обекта с оглед възникване на сервитутното право по чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 3514/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава касаторът, не може да обоснове твърдяното противоречие, тъй като не съдържа произнасяне по този въпрос. В него е прието, че за да възникне сервитутно право по чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ е необходимо енергийният обект да е изграден при спазване на техническите правила и правни изисквания и в съответствие с установения в чл. 22-25 ППЗЕ / отм./ и в ЗТСУ ред, а изводът за незаконност на обекта е обоснован с неспазване на изискванията на чл. 22-25 ППЗЕ от 1976 г./ отм./, които са относими към използването на електрическата енергия и присъединяването на нови потребители. С това решение съдът не се е произнасял по въпроса дали разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ е неприложима за енергийни обекти, за които няма издадено разрешение за строеж.
В своята практика ВКС не третира липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 31/84 г. на ОСГК. С оглед на тази практика, обсъждането на доводите за незаконност на строежа поради липса на строителни книжа в производството по иск с правно основание чл. 109 ЗС по необходимост предполага и съобразяване на съдържащите се в благоустройствените закони правила, регламентиращи правното положение на незаконните строежи, извършени без необходимите строителни книжа, в зависимост от това дали същите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им – § 262, ал.1 ППЗПИНМ/ отм./, чл. 162 ППЗТСУ/ отм./, чл. 173, ал.1 ППЗТСУ/ отм./, § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ. При данните по делото, че двата железобетонни стълба, чието премахване се иска, представляват част от въздушни електропроводи, които са въведени в експлоатация през 1962 г., и при влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999 г. и понастоящем са функциониращи, и доколкото не е установено същите да не отговарят на техническите изисквания за този вид енергийни обекти, обстоятелството, че за изграждането им не са открити строителни книжа, само по себе си не може да обоснове уважаване на негаторния иск за премахването им. Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по повдигнатия от касатора процесуален въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Твърденията на касатора, заявени в исковата молба и поддържани пред съда в първата инстанция са били, че „без необходимите разрешения за строеж ответното дружество изгражда нови трасета, които да заменят старите, като използва издадените документи за изграждане на старите”. Въз основа на тези твърдения въззивният съд е приел, че въпросът за законността на електропроводите към момента на изграждането им през 1962 г. не е бил спорен по делото, поради това и не е обсъждал същия. При постановяване на своето решение съдът е обсъдил и е дал отговор на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, заявени с въззивната жалба, за това, че ответникът не е доказал двата електрически стълба да са част от имуществото му, както и за това, че в действащата кадастрална карта не са определено местоположението и размерите на сервитутната зона около тези обекти. Поради това не може да се приеме, че не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните. При формулиране на този процесуален въпрос касаторът игнорира изцяло разпоредбата на чл. 269 ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по всички останали въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователно е искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК до Съда на Европейските общности по въпросите дали следва и съдът да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 235 и сл. ГПК и да обсъди в мотивите на решението си всички доводи на страните поотделно и в съвкупност, както и дали е длъжен да се съобрази със задължителната практика на ВС и ВКС, както и дали при установена липса на изискуемите по чл. 22-25 ППЗЕ/ отм./ документи и незаконност на строителството при преценка на основателността на негаторния иск притежателите правото на собственост върху поземления имот да търпят ограничения и да бъдат лишавани от конституционното си право на собственост по съображения, че се защитава обществения интерес от електроснабдяване. Съгласно чл. 628 ГПК, преюдициално запитване се прави в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като разрешаването на правния спор не е свързан с тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право/ такива не се сочат и от касатора/, а на националното законодателство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1908 от 19.12.2017 г. по в.гр.д. № 636/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: