О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 15.01. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод подадена частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, срещу определение № 3619 от 20.11.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 5482/2018 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на № 16220 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 3781/2017 г. на Софийския градски съд, I -18 състав. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Комисията иск, като предявен извън законоустановения преклузивен срок по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.) и при прекратено наказателно производство срещу проверяваното лице А. В. П.. С определението на апелативния съд е потвърдено и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 17899 от 23.08.2018 г., с което Комисията е осъдена да заплати на ответниците А. В. П. и Г. Д. Х. – П., сумата от 9 530 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му. Прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на III г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В срока за произнасяне настоящият състав констатира, че практиката по спорния по делото въпрос – дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице, е противоречива. Поради това е налице общо основание за достъп до касация.
По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД в решение по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/2016 г., IV г. о., е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен. С решение по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 100/16.07.2018 г. по гр. д. № 4162/2017 г., III г. о., е дадено разрешение, че срокът е инструктивен.
Към настоящия момент обаче противоречието в практиката по релевантния правен въпрос вече от констатирано и от друг състав на ВКС, който е сезирал общото събрание на ГК на ВКС с искане да се постанови тълкувателно решение. Образувано е тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че следва да се спре производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на
III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 3/2019 г. по описа на ВКС, III ГО. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: